Видях те и в очите ти сякаш беше целия свят,
но останах само с мечтата да си до мен,
Запознахме се и тогава усетих, че съм благословена.
Не виждах нищо, освен твоите очи, твоята усмивка,
твоето лице. Колкото и да се опитвам да те забравя
пред мен си ти. Колкото и да се опитвам да те намразя,
знам, че не мога, нима това е възможно?
И все пак каквo видях в теб -
онова излъчване, което липсва у другите.
Но защо до теб се чувствах
толкова сигурна и убедена, че съм единственна.
Но за теб съм просто поредната - момиче, което
не струва нищо в спомените ти, момиче, което
е било просто една от многото.
Но едва ли вече си спомняш, че съществувам.
Едва ли знаеш, че това момиче те е обича толкова силно,
едва ли знаеш, че всичко важно и ценно в моя живот
се събира само в твоето име...
Защо до теб се чувствах толкова специална.
Колко дни се надявах да почувствам твоите ръце
отново, да ме прегърнеш, да се върнеш...
Но знам, че в нея виждаш това, което аз нямам
знам че тя е мечтата, тя е тази, която те кара
да стигаш до лудост, а какво не бих дала да бъда Тя!
Но не съм. Не видя в мен това, което тя няма ...
и все пак загубих нещо много ценно в живота си,
загубих теб...
pld_f
02 Мар 2006 г.
poznato istoriq 
no e qko!
no za jalost e poznata istoriq 
