Черно огледало, отдавна е запяло
песен за живота, който е живяло.
Било е то красиво на стената.
Усмихвало се е, отразявайки лицата.
Минали години, но то все се усмихвало.
Гледайки в очите на човек, времето притихвало.
Образите били чисти и обсипани с щастие
в него изглеждали лъчисти, сякаш след причастие.
Един ден собственикът му се споминал.
Огледалото не знаело що е да си починал.
То знаело само, че е забравено на стената.
Повече не видяло нито едно от лицата.
Мечтаело си тайничко за него да си спомнят.
Да се завърнат образите и да се опомнят.
Нещастието породило нечестивата искра,
която разчупила огледалото с едничка пукнатина.
Един ден в къщата проникнал беден просяк,
който търсил всичко ценно, дори восък.
Но при вида на бедния си образ в огледалото,
се разгневил и го натрошил цялото.
Оттогава то пее своята тъжна песен,
за живота, който някога бил лесен.
DIGHeaD
10 Авг 2008 г.
и мерси на останалите )
