Животът може да е и такъв -
зъл, жесток, може би дори коварен,
да пие бавно твойта кръв,
да те подритва като син заварен!
Никой друг не можа да ме опознае,
само с тебе посрещам деня.
Твоят чар успя да ме омае,
с тебе ще ни раздели единствено смъртта!
Животът с тебе жестоко ни мачка,
но ние се държим здраво един за друг...
Като някаква трагична закачка,
на пук на всичко, още сме тук!
Никой не ни каза какво ни чака -
как ще се борим за всеки нов ден...
но там сред света на сенките и мрака
аз виждам теб, ти виждаш мен...
Свещта лицата ни огрява,
май имаме един последен лъч надежда,
мисъл колеблива ни озарява,
че може би утре деня по-добре ще изглежда...
Но и утре денят е суров -
мрази ни, рита без капчица жал!
Идва той, но не носи любов,
носи ни само мрак и печал!
Така минават дни, месеци, дори години.
Борим се с теб заедно - рамо до рамо.
Спомняме си мигове ужасни, но незабравими,
в който едничка мисъл ни е топлила само,
че утре нещо прекрасно може да стане,
ала нищо не ставаше ден подир ден...
Ала тази мисъл не успя да престане
да ни тормози на пук на живота студен...

eninka
21 Фев 2008 г.

Коментари: 3
neolina #1, 21 Фев 2008 г.
BEBi...tVa SI e Na6tY STIh4IIIII
eninka #2, 25 Фев 2008 г.
da bebi na6to e s qlata mi lubov za teb
eninka #3, 25 Фев 2008 г.
da bebi na6to e s cqlata mi lubov za teb