Огледалният образ II

Ива се опитваше да забрави Георги и смяташе, че това ще стане само ако веднага започне връзка с някой друг. Флиртуваше с всички, които онази вечер бяха на купона, но те до един й обръщаха гръб. Възможно ли беше това? Какво беше казал Георги на другите? Тя се чувстваше изгубена и в този момент й се струваше, че целият свят я е предал. Но тя нямаше отговор на този въпрос и реши да го потърси при този, когото досега обожаваше, а сега ненавиждаше.

- Кажи ми какво ти направих подяволите! Не ме ли уважаваш поне малко, за да имаш смелостта да се изправиш пред мен. Или онази вечер дойде само, за да се наядеш и напиеш?
- Моля? Имаш наглостта така да ми говориш- каза Георги- да не мислиш, че мечтата на живота ми е да станем гаджета? Ти сама се разкри. Отивай при харема си и ме остави!

Ива беше по-скоро обидена отколкото съкрушена. Версиите за публичното й унижение бяха милиони. Тя извади огледалото си и се огледа. Извади червилото от чантата си, когато една мисъл прехвърча като комета през ума й. Отговора на всичките й въпроси седеше пред очите й. Боже само колко гняв имаше у нея в този момент. Часовете свършиха и тя тръгна към дома. Още от вратата се провикна с все глас:

- Ася!Предателка такава! Ела веднага! Какво си говорила за мен?
- Бих искала да знам, но не помня много от втората половина на купона. Аааа. Имаше едно момчеее... Нещо с "Г". На езика ми е.
- ГЕОРГИ- изкрещя Ива.
- Да, същия. Сега излизаме заедно и сме...
- И какво стана?
- Поговорихме си за мен...
- Това е напълно достатъчно. Този кретен дори не може да ни разпознае. Ха-ха!
- Ни най-малко не мога да разбера какво имаш предвид.
Тъмната страна на Ива беше надделяла и в главата й се въртеше план за отмъщение...