Ето пак влизаш в стаята
и сякаш с мрак изпълва се цялата.
Покрай мен минаваш безличен
и никога с поглед различен.
Все тези празни за мене очи,
от които щом те видя горчи.
Дори усмивка не ми подаряваш,
за мен безразличен оставаш.
А колко от тебе аз искам?
Не желая вече дори теб да обичам.
Аз искам само приятелско рамо,
да бъдем приятели само.
Дали разбра го не зная, обаче
така безразличен ме караш да плача.
Аз искам само "Здравей!" да ми казваш
и лъчезарна усмивка да ми даряваш.
За първи път тази истинска любов изгори ме,
когато красивият ти поглед озари ме.
С добротата ти и с мил жест ти ме спечели
и сякаш в този миг сърцето ми се разтрепери.
Вълнение лудо ме обгърна
и щастието ме прегърна.
И тази мъничка искра
запали в мене любовта.
И тя горя за тебе жива
тъй истинска и тъй красива.
И толкоз силна стана,
че в сърцето а друго място не остана.
Сега обаче аз не искам любовта,
а само твоята приятелска ръка.
Ще срещна друг и той искрата ще запали,
но искам теб и другите приятели аз да запазя.
Така, с приятели се чувствам жива,
това мен прави ме щастлива.
Но ще останеш част незаменима
от приятелите ми незабравими.
Дано дори след много време
се сещате и вие пак за мене,
със усмивка на лице
и с пълно с топлина сърце!

adi4ka91
05 Окт 2007 г.