Омръзна ми ... и продължава да ми омръзва. Мразя си голяма част от миналото. Отвращавам се от мъжете и момчетата в своя живот ... до сега. Целия този натиск, цялото това неуважение, цялата тази извратеност. Благодарение обаче на тях (4-ма засега) осъзнавам нещата по друг, различен, странен начин.

Страх ме е ... спомням си ... всичко си спомням. Насилие ... ненавиждам го. Мъжки ръце – можещи да причинят болка. Натиска ... обидите ... тежестта му върху собственото ми недорасло тяло ... уплашената ми същност. Изумлението ... гнева ... страха върху моето лице – лице не значещо нищо. Момичешко – не трогващо разгонения изрод, на който попаднах ... ей така ... без да желая. Не един път ... а четири.

Болката ... не разбирам ... С какво съм го заслужила? Защо аз? С какво съм провокирала това поведение? Интелигентност ... та тя трябва ли ми като се боря срещу изчадие, срещу първосигналното, срещу мъж – мъж не зачитащ женското, нежното, човешкото ...

Плачеш ... молиш се ... изваждаш късмет – някакъв мизерен, но достатъчен за изтормозената ти душа. Следва избор, следствие от действия, за които ти самата не си отговорна, но които те засягат ... Да мълчиш ... или да споделиш ... Оглеждаш се. Плачеш. Решаваш – ще мълчиш! И не. Не защото изпитваш страх от мизерника, не и заради това, че се чувстваш унизена. А по простата причина, че хората нараняват и в същото време изпитват съжаление – избирателно. Защото осъзнаваш, че все по-рядко някой ще може да ти помогне, да разрешиш проблемите си. Колкото по-бързо осъзнаеш, че трябва да разчитащ на себе си, толкова по-добре! Стигаш до извода, че това е идеален случай да тестваш психиката си. Разбираш, че повечето от „важните” и „трудните” събития до голяма степен опират на самовнушението – което тепърва ще ти се наложи да укрепиш, защото просто така седят нещата ... така елементарни – стига да ги възприемеш по най-пресметливия начин ( имайки предвид обстоятелствата ). Ти знаеш ... помощ особена няма да получиш, на себе си се доверяваш, всичко е толкова лично ... грозно, но много лично. Ще мълчиш! Решаваш, че си силна ... че ще го забравиш ... ей така. И започваш да си внушаваш ... да се бориш със себе си ... постепенно виждаш резултат.

Гледам с неприязън мъжкото в заобикалящите ме лица ... сънувам онези груби ръце ... чувам същите обиди ... чувствам се нищожна. Но отделям и започвам да обръщам внимание на качествата им като хора, без да ги разделям на мъже и жени. Щастлива съм ... сещам се, но загърбвам, натискам спомените и ги забутвам някъде ... там. Там, където са събрани образите на онези четирима мъже ... седят. Намират начин да се вмъкнат в ежедневието ми – не спя спокойно, целувайки приятеля си на моменти усещам отвращението си към мъжкото в него, искам да крещя, ненавиждам тялото си – защото е женско, пожелавам си да не съм красива или да стана невидима, за да не привличам вниманието на ОНЕЗИ.

Промених си мирогледа. Обърнах си представите за нормално, за абсурдно, за живот... Изпълних се с безразличие, повалена от мисълта, че повечето неща не зависят от мен самата – просто се случват. Хората за мен станаха – необходимост, неразривна част от ежедневието ми, но специални такива – нямам. Появяват се ... изстискваш от тях, колкото могат да дадат, използваш, преди да бъдеш използвана. Забавляваш се ... естествено, че го правиш. Накрая си отиват. И така ... кръговрат от личности – личности, със свои интереси, подлежащи на промяна ... стига да си добър манипулатор.

Болка ... Неуважение ... Безразличие ...

kikb
06 Яну 2008 г.

Коментари: 2
DIGHeaD #1, 06 Яну 2008 г.
ха!това не е силно колкото предното, но ми харесва...не мога да разбера какво толкова те притеснява около мъжете, освен че не си попадала на правилния, ако такъв въобще има, но и не искам де, засега ми харесва какво си написала, това ми стига
ViZzZ #2, 06 Яну 2008 г.
и на мен ми харесва ..