Нощ и ден

- О, как си, мой човек – поздрави го приятелят му – Тая вечер ще се разбием максимално казвам ти...! Пиене и мацки ще има колкото искаш! А онзи пич, с който се запознах миналата седмица, обеща да донесе и нещо специално...
- Екстра – гласеше лаконичният му отговор.
Всъщност вече беше свикнал с този начин на живот – алкохол, жени, наркотици... Не можеше да си представи приятното прекарване по друг начин освен този. Пък и на кой ли му трябваше...? Важното беше да си тече купонът.
- Ммм, Катя да ме е търсила?
Катя беше неговото момиче. Можеше да се каже, че с нея си бяха идеалната двойка по всеобщото мнение – той “лошото момче” и тя “лошото момиче”. Никой от двамата не знаеше на къде върви и къде иска да стигне, но пък им беше пределно ясно от къде идват, както и факта, че заедно им е най-лесно.
- Не – поклати глава другият – но пък някаква друга питаше за теб.
- Коя? – учудено повдигна вежди той, тъй като тия дни не се беше събирал с други момичета.
Приятелят му погледна през затъмнения прозорец на бара. Навън беше тъмно, но светлините пред заведението му позволиха да види, макар и неясно, очертанията на едва недалечна фигура.
- Ей онази навън дето седи на пейката... Нова забивка ли, готин?
Той се приближи и също внимателно се вгледа в момичето.
- Не я знам – повдигна рамене той.
- Аз от пръв поглед разбрах, че тая не е пт наш’те... Да я беше видял само как ме изгледа и как надуто говореше! Пфу, мно’о ги мразя тез’ примерните...
Той се изсмя и излезе навън да види все пак коя беше въпросната госпожица. Странно, но на лунната светлина тя му се стори някак позната. И внезапно се сети – беше я виждал на една снимка в дома на Катя. Ако не се лъжеше, това беше нейна приятелка някаква.
- С какво мога да ти помогна? – въпросът му беше тъй директен и с грубо звучене, че в първия момент тя наистина се стресна.
- Ти? – тази единствена думичка прозвуча така все едно беше някаква смъртна обида – С нищо, разбира се! Аз с такива като теб не се занимавам... Просто исках да ти предам, че... ей, чакай, на къде тръгна!
Той се върна в бара без дори да се обърне на молбите й, което я принуди да го последва вътре, колкото и да не й се искаше. За нейна най-голяма изненада той седна на една маса до някакви зле изглеждащи типове (навярно негови приятели, тя не се съмняваше в това) и демонстративно й обърна гръб, започвайки разговор с тях. Как само я изнервяше това момче!
Тя събра целият си кураж и се приближи до него, слагайки ръка на рамото му.
- Виж, какво, аз нямам нито време, нито желание да те гоня цяла вечер – режещият й тон целеше да го жегне по някакъв начин, но безразличието в погледа му говореше, че опитът й е без успех – Ще ме изслушаш ли най-сетне!
- Ха-ха-ха! – изсмяха се хората от компанията му и я изгледаха от горе до долу, което я накара да се изчерви и да се радва, че осветлението беше прекалено слабо, за да може някой да забележи този факт – Как се обърка да дойдеш тука, гълъбче? Ама вижте я само как е облечена... като за в манастир! Мама и татко не са ли ти казали, че малките момичнца не бива да излизат късно и да говорят с непознати?
Той изпусна дима от цигарата си, докато гледаше как тя трепва при всяка следваща иронична забележка на приятелите му. Щом реши, че е понесла достатъчно заради тона, с който до преди малко му говореше, се усмихна нагло и каза само:
- Достатъчно – всички на масата веднага млъкнаха – Слушам те сега. Но по-бързо ако обичаш, че нямам намерение да се занимавам с теб.
- Хех! – погледът й преливаше от презрение – Той бил нямал намерение! Мислиш ли, че на мене ми е приятна твоята компания? Не се надценявай, моля те!
- Карай я по същество – процеди той през зъби.
- Ще я карам както си искам! – тя се ядосваше с всеки изминал миг все повече и повече – Не ми нареждай какво да правя! Дойдох само да ти кажа, че Катя няма да дойде тази нощ тук. Нито другата, нито по-другата! Айде, чао ти сега!
Тя се завъртя към изхода, но той бързо я настигна и я хвана грубо за лакътя на ръката.
- Как така няма да дойде? – повтори той с глас, изпълнен с подозрение.
- Защото докато мен ме има тя няма да се занимава с теб!
- За коя, по дяволите, се мислиш!? – тази го ядосваше все повече и повече.
- Не е въпросът за коя се мисля, а за това коя съм!
- Стига с тия недомлъвки!
- Аз съм Ивелина, по-голямата сестра на Катя... Бях извън града дълго време, а щом като се върнах и научих, че си съсипва живота с буклуци като теб веднага се погрижих това да спре... Накарах родителите ни да я пратят да учи там, където бях и аз. Е, тя замина вчера! Вече е далече от твоето силно негативно влияние!
- И това те прави извънредно доволна, нали? – сега той най-сетне започваше да отвръща на нейната ненавист – За някаква по-специална ли се имаш, та да разполагаш с живота на хората!? Ти си просто една обикновена к...
Тя му залепи звучна плесница преди той да успее да я обиди. Той докосна с ръка зачервената си буза и зяпна момичето изумено, понеже досега никоя не беше посмявала да вдигне ръка срещу него.
- Никой не може да ми говори така, разбра ли? Може сестра ми да те е харесвала много, но за мен ти си едно нищо! Идваме от два различни свята, проумей го...!
В този миг той за първи път я разгледа внимателно на светлината. Беше руса, дребна, но изящна блондинка, за която никой не би могъл да предположи, че ще е по-голяма от сестра си. Но пък Катя изглеждаше всъщност доста голяма за годините си... По едно нещо обаче двете си приличаха много – темперамента...
- Нима? – усмихна се той.
Преди тя да се усети, той я дръпна към себе си и я целуна. Когато се отдръпна от нея, тя трепереше, но не от страх...
- Както сама виждаш, Барби – иронията му сякаш я разрязваше – светът е само един...