Мило, мое, момче и днес пак те няма
и аз отново мисля с тъга,
че всичко е сън и измама,
че всичко е подла лъжа.
Ний няма да се видим вече,
сърцето ти мълчи,
защото ти не ме обичаш,
а друга днес е в твоите очи.
Аз все тъй горещо те обичам,
сърцето много ме боли,
как иска то да си признае:
"Обичам те! При мене остани!"
Посрещам твоя поглед хладен,
безразлична в твоите очи
и стихва в миг копнежа буен,
и рухват моите мечти.
Твоите чужди очи, радват друго сърце,
за други очи те пазят топлина,
за което жадувам и аз, но в самота.
Ти никога не ще узнаеш,
тайната на моите слова,
прости, не мога да те мразя,
безумно страдам, но мълча.
Аз няма да ти падна на колене,
със сълзи да ти прося любовта,
това желание го няма в мене,
дори да тъна в самота!
galiana
09 Фев 2005 г.
