Знам, че не бива да ти си сърдя.
Само признавам, че ме боли
в дългите нощи, когато
лунен дъжд пред моя прозорец вали
в дългите нощи, когато
кукувица часовете брои,
кукувица самотница чак до разсъмване
в празната стая самотна стои.
Жребий това е.Не ти се сърдя.
Ала не знаеш как ме боли,
дето със сита душа, пре-сита,
в утрото ме прегръщаш ти
дето със сита душа, пре-сита,
мяташ на моите жадни плещи
пресния спомен за нейните ласки-
нощния спомен да ми тежи.
revniVka_
26 Мар 2009 г.
