Свела тъжно глава
свила се в ъгъла
тъжи моята душа
сякаш пронизва я стрела...
Сърцето вътрешно кърви
и плаче за това и онова
ръце в белезници
и никакъв изход от това...
Болката преследва и ума...
главата яростно тупти
гневи се на любовта
защото заради нея скърби....
Нищо не е наред...
откакто любовта си отиде
няма никакъв ред
сякаш смъртта ще иде...
Всичко е тъжно,
потънало е всичко в кръвта...
тъмно е и всичко е черно...
Защо ли трябваше да случва това...?
Mdesi
28 Яну 2008 г.
