Ако можех да докосна звездите,
щях да имам целия свят.
Ако можех да върна игрите,
да запълвам рисунките с цвят.
Ако можех куклите с любов да подреждам
и с мама и татко да си правя шеги.
Ако можех и всичко до смях да довеждам,
да са изпълнени с приказки моите дни.
Но не мога да върна детството свое
и да живея живота изпълнен с разкош.
Не мога да не изпитвам страх от завоя,
както изпитвах от рицаря лош.
Да се скрия зад скрина, когато боли ме,
вече не мога, тъй, скришом да плача!
Да преживея тъгата, че всичко отмина
не мога, сама съм, треперя във здрача!
When_an_angel_cryes
10 Фев 2007 г.
Коментари: 2
mani123 #1, 23 Фев 2007 г.
добро е!!! 
sword_of_truth #2, 25 Фев 2007 г.
Стихотворението е прелестно и с чувство написано, но не съм съгласна, че не можем да запазим детското в себе си.
