Не искам да те карам насила, не мога да съм господар на чувствата ти,
но знай, че огъня в мен гори и оставя гореща следа от устните ти...
В този миг ме пари и се сещам че те няма,
но твоите очи така ме изгарят и от тях до болка се нуждая!
Не мога да те накарам да върнеш радостта, когато нея вече я няма..
но ще си спомня твоите стъпки в нощта,
до мен пристъпваше леко и казваше, че никога не ще си тръгне любовта!
Сега, когато тя си тръгна аз съм толкова сама....
изпитвам адска болка, не те усещам вече в нощта
и твоите целувки вече ги няма, изчезнаха, изпариха се като две капки вода...
Боли ме, но не мога да те карам насила да си спомняш забравени неща...
Бъди щастлив в живота си далечен, любовта в сърцето си запази...
и нека тя да бъде вечна, тъй както ще са моите сълзи!!!
lexi_f
05 Окт 2007 г.
