Уникум | Поезия

Ставам с изгрева в ледената пещера.
Не знам ще се чувствам ли по-добре ако просто си умра.
Изморен от чувства, изтощен от безсилие.
Искам вече да премахна от себе си това насилие.
Белязан с белезите на живота не тичам.
По-скоро крача, чудейки се кой да обичам.
Живеейки на ръба на възможностите.
Не търся разгром преодолявайки сложностите.
Спокойствието е дума непозната.
Привидно чувство невъзможно заради ината.
Всеки ден се събуждам със ново оплакване.
Изопачено от чуждото очакване.
Сърцето продължава да бие, вълка в мене все още вие.
В деня черен сянката ми търси кой нов живот да изпие.
Не се чуди за значението на всяка буква, всяка дума.
Те нямат значение, създадени колкото да се разтяга лукума.
Имаш значение единствено ти.
Няма значение, къде, какво и защо си.
Първичен, циничен, различен.
Просто намери начин единичен.
И гледай да не станеш прекалено критичен.
И да не заспиш сън летаргичен.
Търси уникума в дезюнкцията на презюнкцията в конюнкцията.
Иска ми се да имах ангел...