Заради предателството
от моя страна и думите ми,
които за теб са вече само лъжа
трябва напред сами да продължим
и бъдещето си един без друг да градим.
Съжалявам,
че не устоях
и на изкушението не издържах,
че те нараних
и в твойте очи аз съм същата,
като всички останали.
Вината за прикритата истина,
че те обичам
и за мен си единствен на света,
а не намерих смелостта
да призная на мига за грешката моя,
която те нарани,болка причини
и краят логично сложи ти-
ужасно много тежи.
Боли ме...,
защо да лъжа,
защо да крия,
но това не помага
и страданието ти не облекчава.
Не исках така да става,
но късно е... връщане назад няма.
Дано един ден разбереш,
че всеки греши
и трудно е да простиш,
но не по-лесно е всичко красиво за себе си да разрушиш
и след това да се извиниш,
знаейки,
че болката е бездънна яма
в която спасение няма.
tanq_rs
27 Фев 2009 г.
