Не искам, не, не ми помагай, нека аз за секунда да умра.
Не, не мога да усещам повече тъга.
Не искам и да плача, не искам аз да съм различна във всичко и да съм сама.
Не искам да съм тази, която носи и срама.
Своето достойнство аз прекърших с игла.
Своят страх съборих.
Път на мрака сторих.
Сянка от мене няма.
Нямам, невидима ме прави тази болка голяма.
Нямам и линия от моя живот, и сянка нямам.
Нямам и сили да усетя новата година.
За мен всичко свърши, когато ти не успя да видиш моята мъка дълбока.
И в праха не ме различи.
И в дъжда не видя моите сълзи.
С него слях се и с него родих се.
Ден ли е навън?
Има ли нещо останало от красотата за мен.
Сън ли е, че има кой да открие сред мъглата мен.
Няма я. Няма я сянката.
Няма я следата.
Останало едно цвете, увехнало - като мен безчувствено.
Да, пожелах си да не чувствам нищо,
за да не ме боли.
Пожелах ти да се влюбиш и тогава аз да не те различа от дъжда.
Тогава аз да не те забележа.
nelly_fibi
29 Дек 2007 г.
