С години движим се по дирите,
и вървейки, ний умираме.
По следите на пастирите,
дори с последен дъх не спираме.
Лишеите пируват по лицата ни,
децата, мъртви подсичат краката ни.
Лишените крадат свободата ни.
Парите завзеха сърцата ни.
Кирки и лопати звънят само на село.
Дебело са облечени само дебелите.
Сланина и сирене яде детето, смело.
А само "браво" повтарят му лелите.
Детето пораства и става мафиот,
лелята умира и то взима нейния имот.
Убива другата, и се нарича патриот.
Ето така се става водач на тоя народ.
Намери ме, спаси ме, нахрани ме,
а след това, забрави моето име.
Изпратено от: Парабола
14 Окт 2008 г.
Коментари: 7
angel4eto_s2 #1, 14 Окт 2008 г.
омг
blooded`tear #2, 14 Окт 2008 г.
crazy_teen4e #3, 18 Окт 2008 г.
Изразява доста оригинална гражданска позиция.Само заглавието малко ме озадачи.Като цяло много ми допадна 
Ruby_Bolger #4, 19 Окт 2008 г.
на мнение съм, че краят винаги трябва да е много добър, за да остави следа в теб цялото! някои пишещи (независимо как се наричат) много добре умеят това... да жегват!
Ruby_Bolger #5, 19 Окт 2008 г.
ако Дявола го има то вече сърцата са дадени...
Ruby_Bolger #6, 19 Окт 2008 г.
но без болка не можем да сме сигурни, че ни има...
Ruby_Bolger #7, 24 Окт 2008 г.
съмнявам се има ли ме или не! така си доказвам, че ще е по - добре да ме има
