Знаеш ли как се чувствам сега?
Можеш ли да ми кажеш защо съм така?
Хайде, помъчи се, помисли поне малко!
Какво? Не се сещаш? Наистина-жалко!
Знаеш ли какво ми е на мен
да се чувствам така всеки ден?!
Дори не можеш да си представиш
чувството за самота не можеш да оставиш.
Не си мисли че сам добре,
утре в мен още нещо ще умре,
когато покрай мен минаваш
и дори не ме поздравяваш.
До вчера можех с теб да разговарям,
а сега все едно не те познавам!
Сигурна сам-тя те промени,
признай си го, не ме лъжи!
Не мога да понасям вече
мисълта, че приятелството ни изтече.
Нали приятелите нямат срок на годност,
а защо тогава към мен отнесе се със подлост?!
Исках само да съм ти приятел,
а ти превърна се в предател!
Предаде ме заради нея!
Ах, нещастието й как копнея!!!
Няма да те моля да не ме оставяш,
едно желая-да не ме забравяш!
Да не забравяш как заради нея ме погуби
и как завинаги приятелството ни загуби!!!
mireto
05 Окт 2007 г.
