Когато ти си тръгна | Поезия

когато ти си тръгна...
падна звезда....
падна сълза...
когато ти си тръгна...
счупи на две моята душа...
разби моята мечта....
когато ти си тръгна...
умирах аз сама...
плачех в самота..
когато ти си тръгна...
не намирах смисъл...
аз...да продължа...
когато ти си тръгна
и загърби нашата игра...
в мен усети се спомен..за лъжа..
когато ти си отиде...
от мен...
нямах нощ и нямах ден..
когато ти си тръгна
и когато се върна...
и за прошка ме молеше...
когато ти се връщаше при мен..
и ме гледаше сломен..
тогава болката ми..
беше... несравнима...
когато ти си отиваш и се връщаш..
усещам душата си на кръстопът..
и когато аз трябва да правя избор...
крия се в себе си...вместо
да се преборя, да продължа и ...
да те забравя....
ти се връщаш всеки път..
и ме караш да плача...
защото знам, че след
като си се върнал...
все някога пак... ще си тръгнеш...
но тогава аз знам, че болката няма да е
толкоз силна...
и болезнена...
и пареща...
аз просто знам, че мога и без теб...
но обичам теб и искам теб...
когато ти си тръгваш
всеки път и ме караш да плача...
и душата ми угасва всеки път...
сърцето ми стои свито...
чакащо, копнеещо, страдащо...
то е живо, макар и на парчета...
то те обича и всяко парче...
иска пак да си с мене...
но някога все ще трябва
аз да те преодолея...
желая те повече от всичко друго на света...
но не мога да съм с тебе
дори и да греша...
не мога, защото знам, че
няма да издържа...
и ще те обичам докрая...
а не трябва...
защото ти... пак...
ще си тръгнеш...
и пак... ще се върнеш
ще върнеш надеждите...
ще върнеш мечтите...