Няма значение

Единственото,което някога съм искала до лудост, бе да бъдеш мой. И бегла представа нямах що за камък си. Осъзнах го едва след като допуснах безразличието ти да ме отрови и след като загубих способността си да дишам.

Но вече няма нищо. Няма значение-паразитна фраза. Наистина, няма. Ех, ако можех да зная... Ако поне можех да предположа за каква болка става въпрос! Ослепях от нея. Спрях да се доверявам. Онемях завинаги. И едничката атракция за невиждащите ми очи станаха впитите една в друга ръце на влюбените. На ЩАСТЛИВО влюбените.

Но скоро и това ще престане да ми прави впечатление. Скоро и най-важното няма да има значение. АЗ няма да означавам каквото и да било.

Пропаднах почти до дъното. Но така и не се научих да плувам. Просто спрях да се съпротивлявам на нещастието и водата, кошмарната, сама ме изнесе на повърхността. Добре съм!

И не съм... И всеки път, щом те видя, част от мен умира, без да възкръсне отново.

Пожелавам ти да се влюбиш! И да те разтърси по-силно от токов удар! Все още блещукаща в мен надежда ми прошепва, че може би аз ще те разтърся. Без нея съм загубена! Ами дотогава?! Какво ще се случи с нас междувременно?...

За теб не зная, но за мен съм сигурна-ще се преструвам, че живея, и ще уверявам всички около мен, че няма значение...