Душата ми си тръгва възмутено,
обидена от жалкия ми начин на живот,
и се обръща нарочно за последно,
за да види дали ще пробвам да я спра.
Че защо? Не ми е нужна,
щом желае-нека си върви!
Аз отдавна всичко чувствам чуждо-
и сърцето,дето тъжно в мен кърви.
Аз няма никога да съм сама-
винаги ще бъде ТЯ със мен-
добрата, вярна и болезнена тъга,
която се спотайва още ужасено.
Плача ли? Каква безумна слабост! Да плачеш
е падение след толкоз грешки,
да не можеш просто да пострадаш,
и да гледаш на това с насмешка.
Чувства - къде ли отлетяхте?
Уморих се да ви диря без следи!
Дори за миг не се поспряхте,
а времето ви някак заличи.
Безразлична. Без душа, сърце,
без капка утеха и обич,
къде сте всички, къде?!
Искам ви пак тук, oтново.
pink_angel
19 Окт 2006 г.
Просто...страхотно произведение...поздравления...
направо нямам думи