Сърцето ми вземи и в сандък го прибери,
заключи го и ключа никому не давай,
някъде далеч от тук го зарови,
за да не може никой да го намери.
Ключът в езеро дълбоко го хвърли,
но първо за довиждане ме целуни,
прегърни ме за последен път и
кажи ми сбогом за последно ти!
Сълзите като река ще потекат,
но остави ги ти те бавно да текат,
в земята суха и студена да пропият,
корените на растенията да напият!
И цвете малко от земята да поникне,
листенцата си малки то да разгърне,
многото си семенца да разпръсне,
нов живот на земята да се пръкне!
Затуй ти запомни, че от твойте сълзи,
напълно нов и красив живот ще се появи,
който с времето дори и мене ще замести,
а сега се усмихни дори и със сълзи!
Не губиш нищо ти освен сърчицето ми,
затуй още сега вземи го не се плаши,
от него нещо по-красиво ще се възроди
и ще го обикнеш него както мен дори!
Слънцето светло и красиво погледни
и мене забрави, спомена дълбоко зарови,
заедно с остатъка от останките ми,
а сега искам само за мене да забравиш ти!
malaK_Dqvol
08 Септ 2006 г.
bravo i prodaljavai v su6tiq duh mnogo uspexi ti pojelavam 