Не мога да опиша болката която ме измъчва,
усещам самотата, тъмнината отново ме обгръща!
И пак проклинам всеки изминаващ ден,
и пак съм объркана, търся грешките и обвинявам мен!
Не знам коя съм, не знам защо случва е това,
не знам истина ли е или просто глупава игра!
Съкрушена съм, седя на прашен кръстопът,
накъде да поема, не искам да реша и този път!
Времето назад не мога да върна, това ми е ясно,
седя си спокойна, а чувства борят се във мене бясно!
Разкъсват сърцето мъчително и болка, и омраза,
опитвах се да се преборя, а ти дори не забеляза!
Чувам думите ти, но какво крие се зад тях?
В този ад, ден след ден, нощ след нощ горях!
Докога ще се лутам така, без път, без посока?
Кой от пътищата води не към смъртта, а към живота!?
madi
05 Фев 2008 г.
