Имам нужда да си с мен,
ела при мене и ме прегърни.
Стопли ме, както правеше преди,
отново с утеха ти ме обгърни,
до мене днес бъди.
Ти беше изключение, същински феномен.
Ти ми даде утеха и закрила,
а сега аз плача, очи във възглавницата скрила.
Липсват ми твойте очи,
днес съм толкова самотна.
Къде да скри душата ми сиротна?
Ти ми обеща,
да бъдеш за мен дори баща!
Да не ме нараниш,
от болката да ме спасиш.
Да ме обичаш, помниш ли?
А сега предаде ме, нали?
Мислиш ли за мене ти,
или забравил си моите молби?
Мъчно ми е, че сега
не виждаш моята тъга.
Ти излъга ме, съдба
НЕ БЕ ТОЙ ЛЮБОВТА!
Обрече моята душа
на вечна самота.
Кой сега ще ме закриля?
Имам нужда от неговата сила,
за да спра потока от сълзи
чернеeщи мойте дни.
Кой ще ме спаси
от магията в тез очи?
Клеопатра
07 Яну 2006 г.
