„Всичко свършва добре накрая.
Ако ли не, то това не е краят…”
(източник неизвестен)

Сара стоеше сред приятелките си и се усмихваше, което макар и някога да й беше извънредно трудно за правене, сега й се отдаваше с лекота. Да се поддържа изкуствената поза на щастливо момиче се беше превърнало вече в нейна втора същност; тя дори си вярваше, че ако продължи да го прави, с течение на времето, това вече нямаше да е роля, а нейната истинска същност.

- Прекарахме си невероятно! Довиждане, Сара – каза момичетата на прага и й помахаха за довиждане на тръгване.
Поредният ден си беше отишъл тихо и неусетно. И макар и дните да се преживяваха, все някак, между многото срещи и весели изживявания, нощите идваха все по-страшни и мъчителни, изпълнени с болезнени спомени…

Тази вечер обаче Сара искаше да се опита да е силна, да не се поддава на старите си страхове. Реши да се разсея някак си и влезе в стаята си да потърси нещо подходящо. Всички снимки на Любо бяха махнати от там и изгорени, всички подаръци от него скрити някъде дълбоко из шкафовете и кашоните в килера на къщата… И все пак сякаш всичко още напомняше на него – усещаше се уханието на парфюма му, чувстваше се по странен начин присъствието му…

Сара само поклати глава и взе първия попаднал й предмет от библиотечката – стар албум с нейни детски снимки. Тя побърза да разлисти страниците и наистина припомнянето на детските й години, сякаш я зареди с положителна енергия и тя успя дори, за първи път през този ден, да се усмихне истински, не на сила, не за пред някого. Точно тогава обаче на последната страница видя, че е залепила една стара снимка – от времето с Любо, където двамата се прегръщаха и смееха щастливо.

Сара винаги бе знаела, че когато един ден си припомни миналите сълзи, ще се смее много, но дори не беше предполагала, че може да плаче щом си спомни за отминалия смях…

Захвърли албума, но вече беше късно. Сълзите я задавяха и тя се опитваше да си припомни за какво всъщност още живее… докато на врата се почука.

Родителите на Сара бяха отдавна разведени и тя живееше само с майка си, която пък обаче пътуваше безспирно и много рядко имаха възможността да бъдат заедно вкъщи. Затова и сега първата й мисъл бе, че някоя от приятелките й си е забравила нещо и идва да си го вземе. Тя побърза да изтрие очите си и отиде да отвори вратата. За нейна изненада обаче на прага се оказа Мартин, най-добрият приятел на Любо.

- Здравей, Сара! – поздрави я весело той – Сигурно се чудиш какво правя тук… Е, днес сменихме квартала и се сетих, че и ти живееш наблизо, та реших да намина. Дори ти нося и диск за гледане!
- Но разбира се – отвърна тя и му направи място – Влизай!
След минути и двамата се бяха настанили на канапето, вперили поглед в екрана. „Тристан и Изолда” тъкмо започваше, но всъщност всеки от тях си мислеше за различни неща…

Единственото, което се въртеше из главата на Мартин, беше въпросът дали все пак не бе твърде очевидно, че е лудо хлътнал по Сара… Поводът му да я посети си беше повече от смешен, но пък не му хрумна нищо друго, а така му се искаше да я види! Отдавна я обичаше тайно, но тъй като тя дълго време ходеше с негов приятел, не можеше и да помисли да бъде с нея. А сега, когато Любо и Татяна бяха най-новата и лудо влюбена двойка в градчето, можеше най-сетне да опита да я спечели.

От своя страна Сара пък се чудеше дали Мартин не е изпратен от Любо, за да види как е. Дори самото предположение за това я дразнеше неимоверно много, понеже сега, когато не беше част от живота й, той нямаше никакво право да се интересува от нея.

Филмът обаче се оказа завладяващ и скоро никой от двамата не мислеше за друго освен за трагичната любовна история на героите. В разгара на сюжета всичко беше толкова тъжно, че Сара избухна в плач и се притисна към Мартин за подкрепа. Той обаче не беше очаквал подобен обрат и, забравил се напълно, опиянен от тъй близкото присъствие на любимото момиче, не се овладя и я целуна.
- За Бога! – извика Сара, като рязко се отдръпна – Какво си мислиш, че правиш?
- Обичам те – отвърна той, преди сам да успее да осмисли значението на думите си, но връщане назад вече нямаше – Обичам те от първия миг щом те видях! Любо е глупак… Той не успя да те оцени, нито да те разбере, но аз… аз ще бъда винаги до теб, Сара!

Тя невярващо го гледаше. Той беше красив, вярно, беше и толкова мил, но… за нея той бе просто приятел. От друга страна не беше ли време да опита да забрави най-сетне Любо? Може би пък точно това бе начинът…
- Не! – разтърси глава тя – Не, това не е правилно…
- Дай ми шанс да го направя както трябва – помоли я той и стисна ръката й.
Тя трепна щом той я целуна отново, но този път не се дръпна. Дори установи, че беше доста приятно и вътрешно се укори, че позволява всичко това да се случи. За това бяха виновни самотата й напоследък, нощта, романтичният филм…

На другата сутрин, като се събуди с идването на утрото, тя искрено съжали, като си припомни как се беше държала вечерта с Мартин. Бяха се целували толкова много преди той да си иде, та сега той сигурно си въобразяваше кой знае какво за тях двамата. Нямаше да й е никак лесно да разбие илюзиите му и да го нарани така дълбоко, но нима всъщност имаше избор? Та тя не го обичаше…

На изпращане обаче той я бе поканил на дискотека на другата вечер и тя бе приела. Сара прекара целия ден в размисъл, дори не пожела да се види с приятелките си. Дълго и задълбочено репетира какво и как ще му каже. Приготви се навреме, като отдели много внимание на външния си вид.

В уговореното време вече беше в дискотеката. Търсеше с поглед Мартин, но вместо него видя Любо и Татяна, които танцуваха прегърнати така влюбено се гледаха и щастливо си шепнеха, та сякаш за тях никой друг на света не съществуваше. На Сара почти й прилоша от тази гледка… Не беше леко да гледаш как някой се радва на щастието, което някога си имала ти. Внезапно Любо вдигна поглед и срещна нейния. Сара рязко се обърна и точно в този миг пред нея се оказа Мартин.

- Не знаеш колко се радвам да те видя! – зарадва се искрено тя и преди той да успее да отговори, тя се хвърли на врата му и го целуна, като тайничко се молеше Любо да е видял това и най-сетне да е проумял, че не е единствен и незаменим.
А Любо наистина видя и се изненада силно, най-меко казано… Гледаше ги дълго време зяпнал, преди да е способен да каже каквото и да било.
- Таня, ти знаеше ли, че Сара ходи с Мартин? – попита той някак сърдито.
- Не, разбира се. А ти да не би да ревнуваш? – нацупи се веднага тя – О, не, не си прави труда да ми отговаряш!
Татяна тръгна сърдита към бара, а Любо след нея, мърморейки разни извинения.

Успяла да види ефекта от действието си, Сара стоеше едновременно разстроена от долната си, дори в собствените й очи, постъпка и някаква мрачна, егоистична радост. Глупакът си беше получил заслуженото!
- … а ти какво мислиш? – долетяха до съзнанието й думите на Мартин.
- Извинявай, какво каза? – смутено го повтори да помоли.
- Така е защото дори не ме слушаш – погледна я с тъга той – Беше твърде заета да гледаш какво става с Любо… Крайно време е най-сетне да разбереш какво всъщност искаш и да спреш да си играеш с мен!

Преди тя да е в състояние да отговори, той си отиде. И добре, че го направи, тъй като тя и идея си нямаше какво може да каже при тези горчиви, но искрени думи. Само че появата на Любо бързо я накара да забрави всичко друго освен присъствието му.
- Виждам, че си имаш ново гадже – уж небрежно подметна той.
- И какво ако е така? – предизвикателно отвърна тя – Теб какво те засяга? Имаш си своята Татяна, живей си живота…
В същото време, Мартин седеше умислен и мрачен на една пейка пред дискотеката. По едно време видя женски силует да се задава към него и веднага позна Татяна.
- Здравей, Таня – поздрави я той.
- Нека говорим по същество – прозвуча твърдо гласа й – Ти всъщност не ходиш със Сара, нали?
- Не, но ми се щеше да е така – искрено отвърна Мартин.
- Така и предполагах. Е, добре… Слушай ме внимателно сега. Аз ще ти помогна… Нека се видим утре пак, ще ти обясня някои неща и ще ти дам съвети. Преживях толкова много, докато аз и Любо се съберем… Никога отново, при никакви обстоятелства няма да позволя Сара отново да се намеси между нас! Веднъж я премахнах от пътя си, ще го направя пак. Той е мой! И ако ме слушаш, накрая тя ще бъде твоя… само твоя.

black_lady
14 Юли 2006 г.

Коментари: 15
crazy_tanq #1, 14 Юли 2006 г.
Нямам думи ... Black_Lady ти си знаеш,че харесвам всичките ти творби! Това разказче наистина е доста добро ... Постарала си се доста
the_bestgirl #2, 14 Юли 2006 г.
BRAVOS MN E HUBAVO KAKTO VINAGI
Live_girl #3, 14 Юли 2006 г.
Хубаво както винаги! И аз много обичам да чета разказите ти! И този е супер!
teen_kote #4, 14 Юли 2006 г.
super super e mn e hubavo
MiMcHeToOo #5, 14 Юли 2006 г.
Black_Lsdy mn e gotin!!!6e ima li produljenie?
MiMcHeToOo #6, 14 Юли 2006 г.
ups sry v prednoto pismo iskah da napi6a Black_Lady
black_lady #7, 15 Юли 2006 г.
ще има... то това толкова части станаха до тук, че... е, дано поне ви е интересно!
Axel #8, 15 Юли 2006 г.
Кууууулллл .Само дето накрая Татяна показва какви може да станете Вие Дамите, когато ви настъпят по опашката...малко е тъпо...но пък иначе разказа заслужава 20 по десетобалната система
AnArChY-to! #9, 16 Юли 2006 г.
OoooooooO iskam produljenie ..mnogo mi beshe interesno super eeeeeeeeeeee
nowhere #10, 16 Юли 2006 г.
Ми Axel...ти няма ли да станеш подъл и коварен ако се опитат да отвлекат любовта на живота ти (или поне за в момента е такава) ? Не вярвам да седиш със скръстени ръце.Разказа си го бива...ама...нещо куца...немога да усетя още какво,но...куца...дали не е заради това че не е дошло от самосебе си произведението,ами black_lady го написа заради всички които опяваха за продължение?! ...незнам,а и не искам да се ангажирам с подобно твърдение...просто си се питам Мир на всички и...нека Силата бъде с Вас
dafi_bs #11, 16 Юли 2006 г.
bravo black_lady mnogo mi haresa dano ima i prodaljenie za da razberem kakvo 6te stane , i koi s kogo 6te se sabere
Axel #12, 17 Юли 2006 г.
nowhere...това дали е насила може да каже само черната красавица...пък нали знаеш, насила нещата не стават.Самите разкази свършват в стил "очаквай продължение"...и този не е изключение.И незнам...не ми се е случвало със зъби и нокти да се боря.Но Ако си гледал "Млади стрелци" (незнам зашо давам пример с този филм), Били Хлапето играе по правилата, независимо, че може да умре.Никак не обичам мръсните номера.Смятам, че всичко рано или късно се връща...случвало се е...както съм се изразявал, да помогна на съдбата.Абе незнам дали ме разбирате, ама и аз много се отклоних.Мисълта ми е, че с подлите номерца се постига лъжлива победа...дано Таня несе окаже такава...
sexy_cat #13, 17 Юли 2006 г.
Поредното прекрасно разказче на black_lady!! Много ми харесва,но ми се иска да прочета и продължението!
-rey_is_the_best- #14, 17 Юли 2006 г.
мноооо яко
MiMcHeToOo #15, 13 Авг 2006 г.
eee mi kude otide produljenieto za6to o6te go nqma?Ama mn ti zavijdam black_lady...De da mojeh pone malko da pi6a tolkova ovlekatelno kat teb...Ama ni6to 6e go prejiveq 4akam produljenie:-)