The call

- Ало!- Мария вдигна слушалката, очаквайки отговор. От другата страна й отвърна мек мъжки глас:
- Търся Николай. Там ли е в момента?
Мария помълча за миг и бързо отговори:
- Имате грешка. Тук няма Николай.
Последва едно глухо "Извинете!" и след това сигнал свободно. Мария не разбра какво почувства, знаеше само, че искаше да чуе този глас отново.
След 2 дена телефонът отново иззвъня.
- Ало-отново Мария беше на слушалката.
Последва кратко мълчание, а след това същия мек мъжки глас прозвуча в ухото й:
- Виж. . . знам, че там няма Николай, но. . . гласът ти много ми хареса и. . . реших да ти звънна пак. . . Ще ми кажеш ли как се казваш?
Мария не можеше да повярва на ушите си. Отговори му:
- И аз исках да те чуя отново. Казвам се Мария. А ти?
- Ангел. Приятно ми е.
Той се засмя тихо, а после каза:
- Утре пак ще ти се обадя. Чао.
В душата й се надигна бурен изблик на радост и тя с нетърпение зачака утрешния ден. И той дойде. Ангел й се обади, както й беше обещал. Говориха дълго и за най-различни неща-за лубов, приятелство, музика, филми и т. н. Чувстваха се като стари приятели.
Телефонната им връзка продължи един месец и накрая те решиха да си уговорят среща. Мария се притесняваше, че Ангел няма да оправдае очакванията й, защото тя отдавна го беше нарисувала с въображението си - висок, красив и умен. За себе си тя не се притесняваше, защото беше известна като едно от най-хубавите момичета в училище. Беше сменила доста гаджета и те всички приличаха на Брад Пит. Обичаше да се показва с тях, но към никого не се беше привързвала досега.
И така дойде денят на срещата. Мария, сложила едни от най-хубавите си дрехи, бавно вървеше към парка, където трябваше да се срещнат. Когато пристигна, нямаше никой. Реши да почака. След 5 минути до нея се доближи запъхтяно момче, което й каза:
- Извинявай, че закъднях, Мим. Няма да се повтори.
Мария стоеше стрестнато и нищо не казваше. Не можеше да повярва, че това е Ангел. Той въобще не представляваше момчето, което си представяше - беше не много висок, с грозновато лице и кофти прическа. Беше с анцунг и тениска.
Ангел разбра, че тя е разочарована и й каза:
- Да, Мим. . . ясно ми е. Добре ще си ходя. Нищо не казвай. . . Чао.
Тези думи я ядосаха и тя изригна като вулкан:
- Ще си тръгнеш!? Ще си тръгнеш!? За какво се издокарах така, за да видя. . . това ли? - извика тя оглеждайки го отгоре до долу - Не мога да повярвам! О, да! Най-добре си върви. И без това не мога да се покажа с теб по улицата. И другия път като отиваш на среща с момиче се облечи като хората!
Едва сега Мария забеляза сълзите в очите на Ангел, сега разбра колко болка му причиниха думите й. Разкая се, но беше твърде късно. Ангел я погледна в очите и с разтреперан глас й каза:
- Мислех, че ще ме харесаш заради характера ми, а не, че ще ме отхвърлиш заради дрехите и лицето ми. Толкова си повърхностна, Мария. Не мога да разбера как можах да ти разкрия душата си, а ти така жестоко да се подиграеш с мен. . .
Той й обърна гръб и си тръгна.