Често мисля до зори,
за тoва, което имахме преди
за нашата любов голяма
и къде назад остана.
Защо по пътя си изгубих те кажи
и защо нищо не е както бе преди.
Нима любовта в страстта ни пленена
за нас остана обременена.
Нима в тебе не живее любовта,
която нас държеше живи до сега.
Днес аз дълбока рана нося в душата,
защото моята любов отиде си с лъжата,
че ти си моята истинска любов
че верен ще ми бъдеш ти до гроб.
Любов вечна не съществува
и нищо в нея не си струва,
Илюзия само е това и
лъжливо щастливи държи ни в нощта.
Но отивайки си тя с нощта
с бясна сила пристига деня
носейки със себе си само
горчива ненаситна болка и тъга
крещейки бясно в душата:
"С болката сама си на земята"!
sladkoto_reni
15 Авг 2008 г.
Коментари: 3
Servantes #1, 15 Авг 2008 г.
Сладкото (каквото си там), като стил е гладко написано, но като смисъл е скучно. Не въздейства.
crazy_kari #2, 18 Авг 2008 г.
Шест пъти се повтаря думата Любов/та... 
sladkoto_reni #3, 24 Авг 2008 г.
Нормално е да се повтаря това е темата на стиха, а относно темата забележете колкомн стихове има и как всичките са за едно и също и вярвате или не найстина са еднакви но с различни думи толкова излишен спам не мисля че е от полза всички са така от стихове за любов втръсва чак даже на мен ми е писнало нищо че пиша 
