Отстрани погледнато Ани бе момиче, което имаше всичко. Красива, умна, забавна, с много приятели, безброй ухажори и богато семейство. Сменяше гаджетата си през ден, приятелите винаги й бяха под ръка, майка й баща и винаги й угаждаха на всички прищевки, но всичко това бе погледнато само отстрани. Всъщност... тя се чувстваше безкрайно самотна и неразбрана. Никой не я познаваше изцяло. Познаваха само самоуверената, горда и непреклонима част от нея. Всички знаеха единствено маската, зад която се прикриваше доста умело, но напоследък всички преструвки взеха да й писват. Нямаше желание да сменя гаджетата се просто ей така, за гъзария. Не искаше приятелите и да обичат другата й същност. Не искаше пред родителите си да е все онова малко, добро послушно момиченце.

Един ден се запозна с момчето от мечтите й. Досега никога не й се беше случвало да губи самообладание и да се изчервява, но всеки път като видеше момчето с главно "М" го правеше. С всички сили на разума си се бореше да си върне хладнокръвието и самоувереноста, но не можеше. Когато беше още малко дете, всички я използваха и тя се страхуваше точно от това.

Просто като го видеше и забравяше за всичко. Момчето което я караше да се чувства неудобно всеки път, щом се видеха се казваше Люси. Беше от онзи тип момчета, които винаги гледаха от хубавата страна на нещата. Сякаш тя искаше да го защити от света, защото той не й се струваше толкова хубав. Сякаш той беше едно наивно дете.
Но това което най-много Ани харесваше у това момче не бяха смехът и усмивката му, очите му. Едни големи, топли, кафяви очи.

Колкото и пъти да се беше вглеждала в тях винаги й се струваше, че от тях струи невиждана топлина и нежност, както и детинска искреност. Тези очи я тормозеха вече два месеца, докато веднъж, когато седяха с приятелки на кафе дойде Люси. Хвана я за ръката, без да казва нищо я целуна по бузата и я изведе навън.

judistka_nepukistka
25 Септ 2005 г.

Коментари: 1
neni #1, 25 Септ 2005 г.
mnogo e hubavo sega shte pro4eta i drugata 4as super e taq 4ast bravo