Тъжен спомен

Има една истина грозяща всичко живо. Гости сме на тази земя... Всеки човешки живот е един миг от всичко останало. Мигът е красив, но тъжното е, че е само миг. Както идваме, така и си отиваме-за миг. А жалко е, когато никой не разбере... Думите напират, но всичко остава неказано. Болката остава и ще гори вечно, заедно с изгубения спомен. Но пазейки в сърцата си по един ценен човешки миг, всеки пази по нещо красиво, дори и неказано, несподелено, потъпкано... "Защо ли толкоз е кратък този миг?" всеки от нас се пита, но гледайки слънцето, раздаващо себе си на всички, виждаме защо! Така трябва да е. Миг след миг отминава и хубаво е когато по нещо от всеки остава, а животът си тече, мигът отминава...За тогава когато днес, ще бъде някога....