Сън са били,сън са били,
скъпи мои,
и твоята ласка и мойта тъга.
Вятърът вечен и безразличен
всичко далече, далече отвя...
В дъхави утрини цъфнала клонка
вече не стопля мойта душа,
нито пък стара тъга долетява
с тихите стъпки
на вечерта.
Нищо не търся,нищо не чакам,
в погледа бавно изстива жарта.
И някак спокойно изтичат водите
на буйната нявга
житейска река.
Само понякога,
нощем - в съня ми -
тихо проплаква песен една.
Скъпи мий, скъпи мой,
моя далечна, горчива игра.
revniVka_
06 Апр 2009 г.
Коментари: 1
Ангелушка #1, 25 Авг 2009 г.
Браво! Мисля, че е много добро! 
