Дами и господа, Том Джоунс е отново тук. И дори да изглежда странно за певец, прекарал голяма част от последните пет десетилетия, правейки музика, новият му албум ‘24 Hours’ е може би най-добрият му досега. Или поне със сигурност е най-обмислената и лична продукция. Ето и причината за това: човекът, който е несъмнено изключителен изпълнител, независимо от песента или стила, най-после става и автор. За пръв път в кариерата си, Том заема основна роля в писането на голяма част от песните, събрани тук.
„Да пееш песни е просто чудесно, но с този албум наистина исках да се заема лично. Напоследък започнах да се замислям, да поглеждам назад в живота си и исках да изразя всичко това чрез песните си. Знаете ли, записвал съм и съм имал успех с всякакъв вид музика, направих ‘Sexbomb’ и всичко останало, но този път исках да направя нещо само за мен, за историите ми, за живота ми. С други думи, когато слушате този албум, това съм истинският аз.”
Началото на ‘24 Hours’ започва като всяко голямо пътешествие – в един нощен клуб посред нощ. Този път това се случва в Дъблин, много след полунощ, където Том пие със своя приятел, Боно.
„Точно в този момент, Боно започна да ме разпитва за живота ми, ранните ми години, старите ми надежди, очаквания и амбиции.”
Този разговор, който обхваща всичко от ранните му дни, когато копае дупки в Понтиприд до достигането ранга на мегазвезда, ознаменуван с песента ‘Sugar Daddy’, написана специално от Боно и Ди Едж за едноименния албум, носи на Том за пръв път усещането, че трябва да се намеси в писането на собствените си песни.
Том се обкръжава с група от разнообразни в музикален аспект продуценти и автори, за да се настрои за създаването на грандиозни, пламенни и лични песни. Вдъхновен от изследването на душата, което всеки от нас започва рано или късно, голяма част от ‘24 Hours’ засяга най-близките до сърцето на Том теми – семейството, внуците, живота и смъртта и силата на спомените.
„Бях сигурен, че не искам това да е просто албум, изграден от стари спомени, а да носи усещането, че съм част от настоящето, че съм по-жив от всякога и постоянно създавам нови спомени”.
Една от песните, която перфектно обобщава интимното чувство на албума е ‘The Road’, страстна балада за единствената истинска любов.
„Тази песен е за съпругата ми,” казва той почти свенливо, „за това как всички пътища водят обратно към нея. Може не винаги да е харесвала нещата, които съм направил през годините, но винаги съм се връщал при нея. Тя е моят пристан вече 51 години. ‘The Road’ е моята възхвала към нея”.
Том Джоунс е жива легенда. Заради неговата работоспособност и популярност се сближава, работи и среща с всяка ключова личност в шоу-бизнеса през последните 50 години. Кой друг може да бъде безпроблемно свързан с Елвис Пресли, различни членове на Дъ Рат Пек, Ван Морисън, Роби Уилямс и Куин? Без да споменаваме продуктивните музикални виртуози Портисхед, невероятният текстописец Бърт Бакарах и дори филмова икона като Джеймс Бонд.
Имало ли е някога по-приспособяващ се артист, който в един момент пее във Вегас, а на следващия – на Уембли? Кой може да се харесва на толкова разнообразна публика, независимо от пол, произход или възраст? Том Джоунс е един от великите изпълнители на 20ти век. Сега е един от великите изпълнители на 21ви век.
В кариерата му никога не е имало спадове и възходи, за него единствената посока е била напред и нагоре. След като поддържа успеха си с класически хитове през 60-те, 70-те и 80-те, Том успешно преоткрива себе си през 1999 с албума ‘Reload’, в който изпълнява дуети с редица известни съвременни артисти от ранга на Дъ Кардигънс, Маник Стриит Приичърс и Стереофоникс. Албумът се превръща в един от най-големите хитове в кариерата му.
„През 1986,” припомня си той, „истинската традиционна балада ‘The Boy From Nowhere’ стана хит. На следващата година се завърнах в класациите с моята версия на ‘Kiss’ на Принс. Стилово, двете нямаха нищо общо, но въпреки всичко бяха еднакви части от мен. Никога не съм искал да се ограничавам само в един тип музика.”
Нищо чудно, че Том звучи толкова зареден с енергия и изпълен с живот. Въпреки че голяма част от съвременниците му са залезли, той е все така популярен.
‘24 Hours’, първият му албум за лейбъла Parlophone/EMI/Анимато Мюзик, е записан в Лос Анжелис през изминалата година. Продуциран е предимно от дръм енд бас бандата Фючър Кът, позната от работата си преди това с Лили Алън, Дизи Раскал и Голди. В албума са включени динамичното парче ‘I'm Alive’, което гарантира изпълването на всеки дансинг и в което Том пее с изключителна мощ; изтънченият със соул първи сингъл ‘If He Should Ever Leave You’, както и гениалното поп изпълнение в ‘Give A Little Love’.
Все пак ‘24 Hours’ е нещо много повече. Кавърът на ‘The Hitter’ на Брус Спрингстиин е впечатляваща тъжна история за един боксьор в залеза на кариерата си, която Том разказва с театралност, достойна за пиеса на Шекспир. Интроспективната тематика продължава в песента ‘Seasons’, в която той се изправя лице в лице с миналото си. А доказателството, че това е един исторически албум за Том, който разкрива неговата истинска същност, характер, сила, е едноименната песен. Фактът, че човек на тази възраст може да създаде подобна класика, е само още едно доказателство за есенцията на успеха му: силата на песента и силата на Гласа.
На 68 години, наскоро награден с рицарска титла, Сър Том Джоунс е все още на гребена на вълната, страстен меломан и велик артист. ‘24 Hours’ го изстрелва отново на върха на класациите и в сърцата на феновете. Или както той казва скромно: „ Аз просто отварям отново магазина. Да видим кой ще влезе.”
1ви сингъл: If He Should Ever Leave You
ТРАКЛИСТ:
1. I'm Alive (продуциран от S*A*M and Sluggo)
2. If He Should Ever Leave You
3. We Got Love
4. Feels Like Music
5. Give A Little Love
6. The Road
7. In Style and Rhythm (продуциран от Pumali Panthers)
8. Sugar Daddy
9. Seasons
10. Never
11. The Hitter (продуциран от Betty Wright, Mike Mangini и Steve Greenberg)
12. Seen That Face
13. 24 Hours
Албумът на Том Джоунс “24 Hours” се издава от Анимато Мюзик/EMI с медийната подкрепа на FM+.
Teenzona_team
19 Ное 2008 г.
