Ангелите ронят кървави сълзи,
черна сянка към сърцето ми пълзи.
Смехът ми се превръща в прах,
обладана съм от нечовешки страх..

По пътя към Ада бавно аз крача,
сълзи не потичат - а как искам да плача!
Пропаднала в бездна, аз търся светлина..
навсякъде царува мрак, и няма топлина...

Поробено от демони е моето сърце,
търся помощ и протягам пак ръце..
Но змия пропълзява бавно към мен,
и облива с отрова грозния ден...

Дъждът се рони и звъни навън,
как искам всичко да е просто сън...
Душата бавно се отпуска и заспива...
Какво пък?! - Просто един човек умира...

destiny
15 Юни 2006 г.