Болката

Вяра седеше в единия ъгъл на стаята си и мислеше, мислеше за това колко е трудно да намериш подходящия човек. Човек, който да бъде твой верен спътник в живота. И както казват поповете - " Докато смърта ви раздели ". Да, наистина това е една от най-трудните задачи в нашия живот.
През последните три месеца на Вяра й се бяха случили много неща. На нейния бал тя не можа да си намери кавалер, затова една от приятелките й доведе едно момче. Те се запознаха и си говориха дълго. Танцуваха. След края на бала си размениха телефоните. Вяра дълго чака той да й се обади и след около месец той й звънна. Излязоха на кафе. След това на вечеря. И една вечер се случи - те спаха заедно. След това той изобщо не й се обади. Не я потърси повече. Тя му звънеше, затрупваше го с sms-и, но той не отговаряше. След тази случка Вяра реши, че всички момчета са еднакви, тя вече нямаше доверие на никого. Беше наранена, много наранена. Сърцето и беше разбито. Тя се чувстваше използвана. Чувстваше се... употребена и след това изхвърлена, като носна кърпичка. Преди това беше едно лъчезарно и весело момиче, мразеше черното, носеше саmо светли цветове. Гримирваше се цветно. А сега беше затворена, обличаше само черни дрехи, беше изгорила всички цветни, гримираше се в черно и беше изхвърлила всички цветни гримове. Вече почти не излизаше. Седеше само вкъщи и рядко се случваше да излезе. Беше се отказала от всичките си мечти.
Тя стана от ъгъла застана на прозореца и гледаше навън. Живееше близо до парка и като погледна видя толкова много влюбени двойки, който мислеха, че това ще продължи вечно, а тя ги глeдаше и се смееше, защото знаеше, че някой ден и двамата ще тръгнат по собствен път и ще се разделят, че ще стане както с нея и онова момче. Тя се погледна в огледалото, помисли си колко ли много пъти се беше опитвала да го забрави. Да забрави, че това се е случило и да продължи напред, но не можеше, не можеше да забрави това, което й беше причинил, болката беше толкова силна, че беше способна да я убие. СЪрцето й се късаше на парчета. Както се гледаше в огледалото избърса сълзите си и реши от сега нататък да стане ледена, без никакви чувства, мислише, че така ще и е по лесно да живее без да чувства, нищо, нито любов, нито мъка, нито радост нищо, нищичко. Вярваше, че ако го направи от сега нататък животът й ще стане много по-лесен от преди. Отиде до кухнята и взе бира от хладилника. Изпи половината и хвърли бутилката към стената. Легна на земята и отново заплака...