Понякога стоиш и гледаш към небето,
виждаш звездите и чуваш си сърцето,
удар след удар, остават ти все по-малко,
но ако мислиш за това бъдещето ще е жалко.
За първи път се чувстваш цял и пълен
и си мислиш, че до вчера бил си сам и кален,
обаче днес намерил си си спътник
и веч не си сам из земята пътник.
Погледа ти към небето не е сам
и друг в небесата загледал се е там,
ударите на сърцата се сливат и отлитат,
застават до звездите и за път назад не питат.
Вторачените погледи остават там високо,
гледат и се чудят колко е широко,
всяка любов застава на небето,
а всяка сълза се стича по лицето.
И капе като кръв от рана
в таз земя от селяни орана,
за да се роди за нов живот,
някой по-хубав свеж зелен плод.
Защото това е плода на надеждата,
плода чрез който се избутва годината,
той е доказателство, че не си избягал,
че усилия и пот в нещо си влагал.
Аз лично се уморих да бягам,
а дори не знам от какво.. бягам,
пред никога не лягам вече,
не съм мек като плюшено мече,
защото бягам... бягам от живота... и изгасвам...
DIGHeaD
09 Окт 2007 г.
Направо са страхотни 
