Мраморни ангели

Звън на камбани и мраморни ангели - студени и монументални. Ледени скулптури, потънали в сняг и самота. Ледени тръпки, побиващи гордостта, запоена в душата. Не дишаш, зов на безкрайната болка, чакаща топла прегръдка. Прегръдка на думи неизказани незащитени, на любов мраморна, но красива. Ангели на царството студено, дебнещи всеки дъх, всеки миг на слабост. Безкрайна вълна от ледени бури - тъй замръзващи сърцето.

И молбата ти чуват само камбаните на твоето сърце. И ангели прелитащи с ледени крила на смъртта, гонят те с безмълвна душа. Гордостта, заливаща всяко чувство на топлина, душа - страдаща, гърчеща се от болка и гняв. Гняв на тъй далечния минал момент - изпълнен с любов и нежност. И изведнъж всичко рухва, и ангелите се стопяват в мъглата, и камбаните спират да бият, и чувстваш как ледът сковава тялото ти. Душата ти се лута в бездна и не намира път, удря се в ледена стена, като кристално огледало. Четири стени, кристално чисти и блестящи. Не можеш да избягаш от собственото си сърце. Колко тъжно е това...

И последният ти дъх казва "Обичм те!", и гордостта смазва душата...