И сянка бледа препуска в нощта...
промъква се из тъмните листа,
тича, пада, става и чувства любовта...
Таз сянка няма нищо...едно сърце
се мержелее в този облик сив...
Едно сърце, отдавна спряло
своя жизнен път... едно сърце напълно
слято с ужаса на вечерта... едно сърце,
замряло във своя собствен брак...
То чака... там... в ъгъла покрито...
то чака изгрева... то чака своя светъл влак...
то чака, изгубило надежда,
изгаснало в мъка, покрито с много прах...
То чака....
PollY
05 Окт 2007 г.
