Помня първия ден, в който те видях:
“Руса кучка”, казах си аз!
Но тогава още не знаех,
каква всъщност си по душа!
Помниш ли колко те болеше,
Помниш ли, кой ти помогна тогава?
Помниш ли колко страдах и аз,
колко ме беше страх...
А помниш ли колко се смяхме,
до сълзи дори,
колко хубаво беше тогава,
как искам да е като преди!
Сега вече мина година,
и нещо се промени,
изгуби доверие в мен,
и някак страниш!
Все едно нямаш нужда от мен,
все едно съм ненужна в твоя живот,
нали не си забравила за преди?
Помниш все още нали?
Сега други заеха моето място, ОК,
но нали приятелите не се забравят,
нали трябва да се подкрепят и уважават,
а не да се псуват и ругаят...
Как така всичко се промени,
къде изчезнаха нашите дни?
А ти дори не осъзнаваш,
колко силно може да ме боли...
Знаеш колко съм страдала,
колко сълзи съм изплакала,
знаеш колко ми е било трудно понякога,
са стана и да продължа нататъка!
Но сега е още по-страшно,
защото не мога така,
не мога да гледам как не ти пука,
как ти е все тая за мен...
Ако искаш продължавай така,
не мога да те спра,
ти избираш пътя по който вървиш,
прави каквото решиш!
SwEEtY_ToNeNkA
05 Окт 2007 г.
