Сълзи в нощта

- Никоя не може да ми го отнеме – тръсна уверено глава Соня – Той е мой и само мой... Вярвам в любовта му така, както вярвам и в своята собствена.
Очите й горяха със самодоволен пламък, а уверената усмивка не слизаше от устните й. От цялото й същество се долавяше излъчването на красавица, чийто единствен недостатък е съзнаването на силата, която нейната прелест имаше върху представителите на другия пол. Никога дори не й беше минавала идеята, че това нейно мощно оръжие в някои случеи може да се окаже недостатъчно ефективно.
Дамян вътрешно се присмя на ентусиазма й. Рядко се беше забавлявал толкова много както през времето, прекарано с гаджето на най-добрия си приятел.
- Много обичаш Кристиян, нали? – уж небрежно попита той.
- Живота си давам за него! – прозвуча непоколебимият и някак тържествен отговор. По всичко личеше, че наистина си вярва на това, което казва...
“А само ако знаеш, насмешливо си помисли Дамян, че той не пропуска случей да ти изневери... Жалко само за цялата ти самоувереност.”
- Да, и всичко си споделяте нали? – продължи да се дразни с нея и отпи от содата си.
- Абсолютно – кимна Соня – Всеки вижда колко сме влюбени...
- О, да... И съм сигурен, че точно в този момент Кристиян си мисли само и единствено за теб!
Тя отегчено повдигна вежди като чу силния му ироничен смях. Нека той си мисли каквото иска, тя си знаеше най-добре силата на истинската любов...
- Просто завиждаш – каза тя гласно мислите си, решила да го постави на място.
Смехът му секна в същия миг. После Дамян някак стреснато я изгледа и предпазливо попита, присвивайки очи:
- Какво искаш да кажеш с това?
Ясният й син поглед, студен и строг сега, се впи в него решително.
- Знаеш много добре... С Крис винаги сте били най-добри приятели, но за никого не е тайна, че той е по-готиният от двамата, по-красив, популярен и търсен от теб. Яд те е, че не си на негово място и затова сега ми говориш така. Освен това, не си способен на такива силни чувства... Бил ли си някога влюбен? Можеш ли изобщо да обичаш някого освен себе си?
Дамян стисна така силно ботилката на безалкохолното, че тя се строши в ръцете му и макар и някои парченца стъкло да го порязаха, той не обърна внимание стичащите се капки кръв. Ръцете му бяха стиснати в юмруци в последен опит да потисне внезаплно завладялия го силен гняв. Соня можеше само да благодари на Бога за това, че се бе родила момиче, тъй като той се бе бил с момчета и за много по-малко от обидите, които току-що му нанесе тя.
- Истината боли, нали? – бяха последните й думи.
Изкаран от нерви, той вдигна ръка да я удари. Тя не трепна... Сините й очи си оставаха все тъй спокойни, а нежните черти на лицето й сякаш бяха застинали в маска. Ръката на Дамян замря във въздуха и той я отпусна тъй рязко както я беше и вдигнал.
Той можеше да й каже много неща, да я изкара от заблудите й, но предпочете да замълчи. Нима си заслужаваше да се занимава с нея? Та тя беше просто една от многото... нали!?
Соня наблюдаваше как Дамян се отдалечава. Нещо дълбоко в нея болезнено се сви, сякаш подсъзнателно усети, че бе направила непростима грешка. След това обаче бързо върна мислите си към своя любим... Може би трябваше да иде да поговори с Крис за тази случка, той най-добре щеше да знае какво да се направи.
На излизане от кафето обаче се сети, че днес Крис й беше споменал, че цял ден ще е много зает с учене и я бе помолил да не го търси. Но какво пък... Случеят беше нещо наистина спешно и той щеше да разбере защо го е прекъснала и дошла без покана.
За съвсем кратко време стигна до дома на Крис. За нейна голяма изненада, от апартамента се чуваше силна музика вместо да цари тихата, спокйна обстановка, която тя си представяше като най-подходяща за човек, който се отдава най-задълбочено на науките... Соня позвъни, но скоро разбра, че е безмислено, защото явно не можеха да я чуят от целия този шум. Тъкмо беше решила да се откаже и да се прибере, когато й хрумна все пак да си пробва късмета да отвори вратата. И действително – оказа се отворена... Соня влезе и доректно се запъти към стаята на Крис. Но беше напълно неподготвена за това, което откри там...
Крис и някакво непознато момиче... Тя го прегръщаше, той я целуваше и... Мина доста време преди двамата да усетят, че не са сами.
- Какво правиш тук! – уплашено извика Кристиян, докато се опитваше отчаяно да прикрие голотата си и тази на момичето до него със завивката на леглото.
Соня не каза и дума. И все пак болката й беше толкова осезаема, та човек би помислил, че и с ръка ще може да я докосне.
- Май развалих купона – изтръгнаха се най-сетне няколко думи от гърдите й – Ясно ми е вече колко си бил влюбен в мен...
Обърна се и си отиде. С гордо вдигната глава. Спокойна и сдържана. Искаше й се да заплаче и очите й се напълниха със сълзи, които тя обаче никога нямаше да пролее. Не и тя. Не и за него. Той не заслужаваше дори да разбере какво й е причинил, тя нямаше да го остави да надникне в нейното сърце и да го види разбито... Не би му доставила тази радост.
Прибра се у дома. Успя да се насили да се преструва цяла вечер, че нищо не се е случило, да говори нормално, да се усмихва щом е нужно. Никой не усети какво беше вътре в нея... Легна си рано, но заспа късно, унасяйки се в неспокоен сън.
Късно през нощта се събуди от странен шум. Надигна се в леглото и се ослуша. Тогава забеляза, че някой хвърляше камъчета по стъклото на прозореца й. Соня стана и излезе на терасата.
Долу, под балкона на къщата, стоеше... Дамян.
- Ела, искам да поговоря с теб... – бяха първите му думи, по-скоро шепот в тъмнината.
Тя безмълвно кимна, прибра се пак в стаята си и след като се облече, излезе навън, пристъпвайки тихо, за да не събуди другите.
- Слушам те...
Дамян напрегнато пое въздух. Личеше си, че не му беше лесно да започне...
Имаше пълнолуние и Соня ясно можеше да види лицето му. Странно, но й се стори, че все едно го вижда за първи път... Всъщност, той беше доста хубав с добре оформените си скули, плътни устни и тези омагьосващи зелени очи, проблясващи меко в мрака.
“Ами ако ме.... О, Господи, как мога да мисля точно за това сега! Трябва съм полудяла...” При тези си мисли тя смутено сведе очи, но отново ги отправи към него, сякаш неспособна да се отърси от невероятния му магнетизъм.
- Дойдох да ти се извиня – гласът му наруши напрегната тишина – И освен това... – тук той направи малка пауза преди да продължи – научих какво е станало днес следобед, много съжалявам...
- Ти знаеше ли, че Крис ми изневерява?
- Да... знаех...
За първи път през този ден тя остави сълзите си да потекат.
- Как можа и ти да ме предадеш така! – тонът й бе натежал от толкова много болка.
Преди той да успее да отговори тя вече се беше прибрала и затръшнала шумно вратата след себе си.