Вървя по улицата на тишината,
Вятъра гали ръцете ми леко.
С малка потайност покрай душата,
вик нечуван досега звъни!

Ах, Зов за любов, зов за любов!
Бузите гали, косите преплита!
Открива щастието във сълзите!
На крилете на ангели прелита край мен,
защото той е зова на любовта!

Каца на гълъба тихо, безшумно,
над полета прели поклаща ги меко,
през тъмата на пещери бавно върви
по пясъчните заливи с птици излита,
да дойде до прозореца ми,
душата да целуне,
и своето гнездо да свие в сърцето!

Чувам вика й, след него,
през полята небето и пещери,
търся очите на любовта,
но стигам до края началото на това,
и връщам се ... в улицата на тишината!

Harpie`Lady
16 Апр 2005 г.

1098 прочитания