-Не ме моли да се върна... - прошепна тихо тя в мрака... усещаше как всичко в нея е сковано в лед... Знаеше, че ако момчето което така силно бе обичала я помоли да се върне тя може би щеше да се пречупи и отново да бъде мачкана... - Не ме моли, аз не съм същата вече... , не ме моли за нищо, не ме моли да те обичам, моля те недей да го правиш... Не убивай и останалата малко топлина в мен за света...
Сълзите бавно падаха и тупваха безшумно на пода... Момичето се питаше ако някой някога събере всички сълзи които е проляла заради това момче, дали ще се получи езеро... , а може би океан? О, тя би плувала в този океан, макар не с удоволствие.. с мъка от натежалите спомени в сърцето й... , би плакала и запълвала всяко свободно местенце в дупката където се простира океана... Би продължила да пълни сърцето си със сълзи, да се дави в тях... самичка... и да търси надеждата, да се радва на малкото, да се радва на мисълта, че днес е нов ден, ново начало и може би нова любов.
-Нима си мислиш, че ще се върна при теб след всичко което ми причини? Нима си мислиш, че ще повярвам отново? Аз не съм същата глупачка, така че съжалявам, но си сбъркал човека... - думите се отрониха от устните й... Тя знаеше, че го обича, но не искаше да му доставя удоволствие докато той я нараняваше отново и отново.... пак и пак, и всеки път все по-болезнено... - ... След всичко което ми причини аз вече не мога да обичам, не мога да чувствам... , не мога да съм с някой повече от седмица! Да не говорим за това, че ме мислят за каква ли не... и наистина след всичко това мога само да ти благодаря, че ме направи на една нищожество което повечето хора мислят, че е без душа.... Благодаря ти за всяка лоша дума, за всеки шамар, за всеки ритник... всичко това ми вдъхна сили да продължа напред, нищо, че ще съм сама още дълго време докато не се преборя с това с което ме зарази... Важното е, че сега аз съм силната... Не ме моли, защото няма път назад... "Знам, че те нараних, но аз те обичам наистина... осъзнах го едва когато те загубих... Моля те върни се, искам всичко да е много по-хубаво... " Думите му кънтяха в съзнанието й... Хлопна вратата след себе си, хвърли ключовете на леглото си, седна на него и... заплака... `Обичам те! Обичам те! ` - Викаше душата й... разкъсваше я злобата с дългите си грозни нокти... . Разкъсваше я... Защо не отидеше там при него? Защо не му го кажеше??? Защо продължава да го обича въпреки всичко! Защо се крие зад маска, защо не покаже на света това което наистина е! ...
-Прекалено горда съм да ти дам втори шанс да ме тъпкаш със земята, прекалено горда съм да разбирам от някой-си какво си правил с някоя друга, какво си говорил за мен и нашите отношения... Не, нищо нямаше да е както преди... Мразя те! ... но и те обичам... Колкото и да искам да не мога да затрия хубавите спомени, малкото нежни думи, прегръдки и целувки... Запомнила съм те и с добро, и с лошо... Но наистина точно сега, точно в този момент имам нужда да не те бях срещала... Имам нужда някой просто да ме прегърне и да ми каже, че ме обича... Да почувствам любовта си споделена... Наистина имам нужда... Защо се появи ти... Защо съсипа живота ми... Защо сега аз съм като черна сянка... Като птица без крила... Ледена принцеса... Да, така ми казват хората... Хах... каква ирония... ти пък понякога ми казваше само `принцесо`... Да... каква ирония... . Сбогом, любими... Отиди да отровиш живота на някоя друга...

CaTwOMaN
26 Септ 2005 г.

Коментари: 6
pink_angel #1, 26 Септ 2005 г.
mnogo dobre si go napisala no e mnogo tajno.........
galiana #2, 26 Септ 2005 г.
i men mi haresva, ama e dosta tujnichko...
CaTwOMaN #3, 26 Септ 2005 г.
ами тъжните неща са красиви... поне повечето... всмисъл... всяко нещо притежава своята доза магия в себе си..
teen_kote #4, 27 Септ 2005 г.
naistina prekrasno si go napisala bravo
black_lady #5, 27 Септ 2005 г.
ммм, обикновено тъжните неща са най-красиви... дори си спомням, че в часовете по литература учихме, че на времето единственият жанр, приемащ се от "висшето" общество е бил трагедията, докато на комедиите и пр. е било гледато като на забавления за "простолюдието" много ми хареса разказчето - изключително съдържателно и прекарсно написано, богато на изразни средства браво, васи! знаеш, че те обичам!!!
fatalenangel #6, 28 Септ 2005 г.
kefi me mn i se razplakah za6oto pove4eto "maje" sa takiva ku4i sinove