Вечерта - раздипля бавно здрача.
Вятърът - заспива във ръжда.
Бялата акация отронва,
славеева,сладострастна тъга.
С твоя глас ли
някой ме повика?
Трепнаха събудени листата
и един копнеж полузабравен
върху крилете на светулка долетя...
revniVka_
06 Апр 2009 г.
