В тази тиха, тъмна вечер седя в стаята сама,
с горещи сълзи проклинам моята съдба.
Остави ме сама да скитам в безкрайната земя,
обичам те! Прости ми мило! Недей погубва любовта!

Разпръсна ти моите мечти,
сърцето ми на две разби,
чувствам как страда и тупти,
обича те безумно, то за теб пламти!

Искам аз целувката ти нежна,
да се гушна пак в прегръдката ти свежа.
Да усещам дъха ти и копнежа,
който ме оплете в любовна мрежа!

Останаха само спомените красиви,
от дните когато бяхме щастливи.
Сърцата ни бяха в едно живи,
чувствахме се святи, единствени, диви!

Не мога аз без тебе, знай,
всичко си за мене, осъзнай,
без твоя допир няма рай,
обичам те завинаги, до край!

mandarinka
05 Окт 2007 г.

1119 прочитания
Коментари: 1
DIGHeaD #1, 05 Окт 2007 г.
нищо различно..отново