За тебе мисля всеки ден.
В мисълта си винаги до мен,
но ти сега от друга си пленен
и моят образ с друг е заменен.
Но аз все мисля и с тъга си спомням,
за ония времена, когато имах теб и любовта
и знаех, че не съм сама.
Но днес си толкова далече,
за мен не си и спомняш вече,
защото всичко тъй се стече,
че друга "своя" ти нарече.
Какво ли ти сега си мислиш,
че стига само да поискаш,
ще можеш да ме покориш,
със поглед, стига само да решиш.
Но не!Отдавна всичко мина.
Забравих вече твоето "любима"
и моето "любими" също.Не!
Повече не искам да се връщам към спомените.
Не!Ще бъда безразлична.
Нали без туй не съм обичана от теб, както допреди,
когато ни принадлежаха всичките мечти.
И все любов, все думи чужди,
без и на двамата да са ни нужни.
Как всичко днес е толкова далечно,
и сън ли беше, че искаше да бъда твоя вечно?
Не помниш ли оная вечер?
Все още виждам образа далечен,
чертите твои, твоите очи,
устата тъй нежно да мълви.
Какво беше всичко това?Какво?
Защо тогава казваше,
защо със оня пламък безразличен?
-"След тебе друга няма да обичам"!
Аз знаех-вечно любовта не трае,
но че ще свърши в началото не знаех.
Но всъщност аз за друго съжалявам,
за чувствата, че ги дарявам,
на хора, без дори да ги познавам
и после болката ужасна застоявам.
-"Но слушай-казваше ми-забрави ме".
-Мен, всичко мое, мойто име.
Това, че казвах ти "любима",
и всичко, даже че ме има.
Но как да те забравя, как кажи?
Дори да искам, времето на сън ще ме следи,
и винаги пред мене ще си ти.
И винаги и винаги ще те обичам.
Не ме интересува, че си безразличен,
и че от друга си пленен и си обичан,
...............защото друг не мога да обичам!!!

search_my_lover
15 Юни 2006 г.