Не знаеш ли, че те обичам?
Защо ли тъй студен си ти?
Не ме ли чуваш тихо го изричам?
Не го ли виждаш в моите очи?

Това у мене ти не виждаш,
а тя не вижда същото у теб.
На на с нещастниците никой не завижда,
с души, мечти сковани в лед.

И мразиш я, когато
чуждо име в прегръдките ти тя шепти.
Аз пък мразя те тогава,
когато с мен си, а за нея мислиш ти.

В спомените с нея само оживяваш ти-
красиви, нежни - те са вечни.
Но аз за тебе спомени си нямам и потъвам в мечти -
така недостижими и далечни.

С любовта към нея ти наказваш само мен,
а болката ми кой ли вижда?
С любовта към теб убивам моя ден,
на нас нещастниците никой не завижда...

eninka
27 Мар 2007 г.