Черни ангели в червено огнено небе...
Черни ангели падат, потапят се в огнено от сълзи море...
Черни ангели душата ми с конци оплитат,
Черни ангели парчета от сърцето ми късат и пак отлитат...
На скали от лед стоя и чакам сякаш края...
Черни ангели прелитат и знам, че не идват от рая...
В дълбини от огнени сълзи пропадам...
И въпреки, че знам, че няма смисъл аз бягам... бягам... бягам...
Черни ангели очите ми извадиха,
да не виждам как сърцето на парчета разкъсано удавиха...
Черни ангели душата ми погубиха,
оплетена в конци цялата и нея в морето изгубиха...
Черни ангели прелитат и с усмивки злобни до мен достигат,
черни ангели с очи черни, празни като пропаст знам,че пред нищо не се спират...
Черни ангели с крилата си ме галят,
сякаш искат не само сълзите ми, а и мен да подпалят...
Черни ангели с лъжи черни, загубени в безкрая на небе огнено-червено...
Черни ангели с обещания напразни, оставиха сърцето удавено и обгорено...
Черни ангели с очи празни, душата ми превърнаха на шепа мокра пепел.
CaTwOMaN
15 Юни 2006 г.
