Имам чувството,
че ми се смееш,
толкова те обичах,
как смееш?
Две години,
по тебе горях,
те са изгубени години,
но по теб ги пропилях.
Твоята надменна усмивка,
твоето презрение,
заслужават ли моята усмивка,
вечното търпение?
Мислех тогава,
че ги заслужаваш,
но разбрах, вече отдавна,
че не си заслужаваш...
Защото те обичах много,
а ти ме гледаше със смях в очите,
защото ми се смееше,
когато имах сълзи във очите!
Имам чувството,
че ми се смееш,
но вярно, не е ли за смях,
че така те търпях!
Mality
10 Окт 2007 г.
