Тя беше хубаво момиче, бе много скромна и добра. Но все се влюбваше в неподходящото момче. Последният път, когато се влюби беше в едно момче от нейния клас, той беше много хубав, лидерът на класа, най-готиното момче в училище - „лошо момче”. Тя сподели за чувствата си с момиче, което смяташе за своя приятелка, като знаеше, че няма шанс с това момче. Но „приятелката” настрои момчето срещу нея и той започна да й се подиграва. След време тя го намрази много, това бе единственият човек, когото тя бе мразела до сега.

Една ваканция се появи едно момче. Тя бе отчаяна от всичко и не вярваше в любовта. След онова момче тя не можеше да се влюби отново. Но си каза „защо да не опитам с него, може би ще забравя...”
Тя се хвърли сляпо в обятията му без да го харесва. Всеки път, когато той я целуваше й ставаше зле, защото не го харесваше. Но продължи с него. Продължи, защото знаеше как боли от несподелената любов и не искаше да го наранява. Затова му подари най-хубавите дни. Той бе много щастлив с нея, а в същото време тя се разкъсваше отвътре... Целуваше момче, в което не бе влюбена, но вместо с времето да се влюби в него, той започна да и става противен. Тя се чувстваше много зле че не може да го обича както той-заслужава.

Една нощ тя му се отдаде-люби се за пържи път с момче, което не обичаше, което дори не харесваше.
Дните минаваха, а той я обичаше все повече и повече.

Веднъж когато той я прегърна и понечи да я целуне, тя не издържа и скъса с него. Каза му че е много хубав човек, че много го харесва, но че вече й е омръзнал, каза му: „Аз съм си такава... момчетата ми омръзват бързо... в началото те харесвах, но сега си ми безразличен...”
Той наистина бе прекрасен. Излъга го, за да не го нарани повече. По-добре беше да мисли така за нея, отколкото да разбере истината за лъжовната й любов към него.

Той не я потърси повече.

Тя изобщо не се гордееше с постъпката си. Чувстваше се омърсена и в същото време много зла, че е наранила и отблъснала единствения човек, който я е обичал истински.

След всичко това тя се чувстваше ужасно, сприятели се със съмнителни хора, започна да взема наркотици като мислеше че ще се почувства по-добре. Наистина това й помагаше да притъпи болката и да се забавлява, но когато не беше надрусана...

Тя пиеше много, пушеше, дрогираше се, ходеше с момчета за по една нощ. И знаеше, че всичко това й вреди, но не искаше да спре, защото вече бе изгубила достойнството си, а с него и живота си...

_DjobNo_GaDje_
20 Ное 2007 г.

Коментари: 4
MiMcHeToOo #1, 20 Ное 2007 г.
Често срещана история в реалноста.. Много жалко за момичето..
K0BAPHA #2, 21 Ное 2007 г.
Срещано - да. И историята не е лоша ама за начина на изразяване не мога да кажа същото. Като го чета (лично на мен) ми звучи сдъвкано, сякаш е писано много набързо. Иначе - Браво! Всеки разказ или стихотворение си е лично творчество и само по себе си е уникално и това не остава по-назад
Ангелушка #3, 23 Ное 2007 г.
Тъжно...
black_lady #4, 28 Ное 2007 г.
Колко жалко, че наистина се среща често. В случая мисля, че момичето само си е виновно. Стойността на една жена не свършва следзагубата на девствеността й, нито след връзката й с някой крайно неподходящ! Няма по-безсмислено нещо от това сама да се съсипваш... Бих се опитала да разбера, ако й беше гадно заради някой мил, грижовен човек, когото е загубила, но кое му е трагичното да страдаш по идиот? Да се убиваш заради него? Жени без мозък! Не знам, емо стилът нещо твърде популярен взе да става ми се струва