Огледалото на славата – III

- И ето, сега преминаваме към новината на деня – продължи усмихнатата репортерка от телевизията – Днес се състоя бракосъчетанието на известната Радостина Павлова, модел и рекламно лице на няколко козметични фирми и дезайнерски къщи, както и известна прима на националния и световен моден подиум, с нейния приятел от детинство Виктор Райнов. Въпреки че сватбата беше истинска изненада за медиите, екипът ни успя да пристине на време за да я заснеме. Сега ще излъчим част от кадрите...
Теди лежеше неподвижно на леглото, вперила празен поглед в екрана. Нямаше сили дори да заплаче тъй като вече бе проляла всички свои сълзи. Идеше й да вика, да крещи, да плаче с глас... Но каква полза? Нима сълзите щяха да върнат Виктор обратно при нея? Взирайки се в щастливата двойка влюбени, даващи своите клетви, отговорът на въпроса ясно изникваше в съзнанието й. Не... Беше го загубила завинаги и той, намерил щастието с другата, нямаше да се върне никога. А пък за нея оставаше единствено огромната болка от загубата на най-обичаното същество...
- Не! – тя хвана дистанционното и изключи телевизора, след което захвърли по екрана и възглавницата, на която лежеше досега – Писна ми да стоя тук и да страдам така все едно изкупвам някаква своя вина! Все пак аз бях с него до края, той е този, който ме остави сама... Не мога и повече да се самообвинявам, че не съм могла да задържа до себе си някой, който щом си е отишъл явно никога не е бил истински мой!
Пристъпът й на гняв към самата себе си й помогна да види ясно нещата, които винаги беше знаела и разбирала със сърцето си, но разумът й отказваше да приеме. Ядосана на собствената си склонност към меланхолия и самосъжаление, Теди реши да си докаже, че може да промени нещата, да преодолее нещастието и да се издигне над отчайващата реалност.
Искаше й се да избяга, затова излезе от къщи и тръгна да се разхожда безцелно из почти празните по това време улички на града.
Минаха час, два... а тя все тъй си вървеше без посока. Внезапно видя някакво оживление недалеч и реши да погледне какво става. По-късно обаче съжали за решението си... Приближи се и забеляза, че това са група фотографи и развълнувани фенове, които бяха наобиколили мъж и жена – Радостина и Виктор.
Теди трепна. Искаше да си отиде възможно най-бързо, но двамата я бяха забелязали и се приближаваха към нея. В този миг й се дощя земята да се разтвори под краката й и да я погълне, тъй като това да ги вижда заедно й причиняваше голяма болка въпреки искреното си желание да запази спокойствие.
- Теди – Виктор се беше приближил първи – радвам се да те видя тук. Отдавна исках да поговоря с теб... Защо избяга така онази нощ?
- Може би понеже се почувствах излишна? – гласът й издаде силна нотка на огорчение, смесено с лека ирония.
Той видимо се смути, дори й се стори, че се изчерви, когато й проговори пак:
- Искрено съжалявам, наистина... Не исках така да се получи. Никога не съм целял да те нараня...
- Особено след всичко, което направи ти за Виктор, докато сте били заедно – добави и Радост, подкрепяйки съпруга си.
- Извинявай, Теди!
Но Теди само поклати глава невярващо.
- Нима си мислиш, че всичко е тъй лесно? Разбиваш нечие и сърце, после му казваш “ами съжалявам...” и очакваш всичко да е наред? Никога няма да ти простя това, което ми причини! Дори след хиляда обяснения, разбра ли! – и тя побягна към улицата.
Подчинявайки се навярно на шепота на съвестта си, Радост видя как Виктор се затича след Теди. Изведнъж обаче действията пред очите й се развиха с невероятна скорост...
- Чакай! – извика Виктор след Теди – Моля те почакай!
Тя спря и се обърна точно на време да види как една скъпа кола летеше с бясна скорост към него, но той я виждаше нито чуваше поради шумотевицата на улицата и факта, че стоеше с гръб... Без да се замисля Теди веднага тръгна към него и успя да го изблъска точно в последния момент, когато колата щеше да го удари... и затова удари нея. Пред погледите на десетки свидетели младата жена падна в несвяст на земята, обляна в кръв.
Седмица по-късно тя почина в градската болница. Дежурният лекар твърдеше, че последните й думи били “Моля, кажете ми как е Виктор...”.
Младото семейство Райнови бяха в болницата през последните й дни, макар и никога да не бяха допуснати да я видят. Те се явиха и на погребението, видимо съсипани. На следващия ден заминаха на меден месец в Париж. Девет месеца по-късно им се роди красиво момиченце. Кръстиха я Теди...