Каква е цената на човешкия живот, се питаше той, две големи водки и толкова, после колата, катастрофата, линейката, полицията, болницата и тя. Тя, гостенката от далече, носеща със себе си само мъка, една коса в дясната й ръка и един отнет живот...
Защо му трябваше да пие и да шофира, а още повече, защо приятелката му трябваше да се качва в колата. Сега я няма, лежи там в новия си дом, там, където той не може да я види никога вече. Гроба й така пресен, отрупан с цветя, кръста, на които висеше некролог със снимката й, а тя бе толкова красива, така нежна. Бе като цвете, но, уви, вече увехнало, защо не си отиде той, той, който никога няма да бъде вече същия, а трябваше да си отиде тя, така млада, изпълнена с мечти и надежди, тя, която радваше всички с усмивката си.
Още пред очите му е катастрофата, таблото на колата, изцапано с кръв, така алена като устните й, от където тя шуртеше, капка по капка. Косата й, сплетена от съсирената кръв, красивите й руси коси... очите й, като две звезди, няма да го погледнат никога вече, те никога няма да се отворят за света...
Защо, защо тя не реагира, къде е линейката? Ето ги, но защо, защо я завиват? Очи, изпълнени със сълзи, сърце, разбито на парчета... живот, какъв ти живот... нея я няма и никога вече няма да я има...
Днес я погребват, в ковчега кафяв лежи и не помръдва едно ангелче, едно небесно същество, едно дете. Лицето й, така бяло, очите й, които бяха най-красивото нещо в нея, са завинаги затворени, устните й - напукани, а той така ги целуваше някога, косите й - прилежно сресани, но тя е още дете, Господи защо!
Защо ме превърна в убиец се питаше той? Ето вече я полагат в гроба, тук са всички, семейството й, приятелите й, градът... Всички плачат, отрупват гроба й - новият й дом - с цветя и си тръгват. Повечето ще забравят след време за нея, но той и семейството й никога... Те ще я носят в сърцето си, а тя ще ги гледа отгоре, там, където е новият й дом, на небето...
Минаха 40 дни, той я сънува и никога няма да забрави този сън и това, което тя му каза. А именно: "Капка по капка живот, но дали моят струва 4 лева - две големи водки?"
Не карайте пияни, пазете другите и себе си!
Защо му трябваше да пие и да шофира, а още повече, защо приятелката му трябваше да се качва в колата. Сега я няма, лежи там в новия си дом, там, където той не може да я види никога вече. Гроба й така пресен, отрупан с цветя, кръста, на които висеше некролог със снимката й, а тя бе толкова красива, така нежна. Бе като цвете, но, уви, вече увехнало, защо не си отиде той, той, който никога няма да бъде вече същия, а трябваше да си отиде тя, така млада, изпълнена с мечти и надежди, тя, която радваше всички с усмивката си.
Още пред очите му е катастрофата, таблото на колата, изцапано с кръв, така алена като устните й, от където тя шуртеше, капка по капка. Косата й, сплетена от съсирената кръв, красивите й руси коси... очите й, като две звезди, няма да го погледнат никога вече, те никога няма да се отворят за света...
Защо, защо тя не реагира, къде е линейката? Ето ги, но защо, защо я завиват? Очи, изпълнени със сълзи, сърце, разбито на парчета... живот, какъв ти живот... нея я няма и никога вече няма да я има...
Днес я погребват, в ковчега кафяв лежи и не помръдва едно ангелче, едно небесно същество, едно дете. Лицето й, така бяло, очите й, които бяха най-красивото нещо в нея, са завинаги затворени, устните й - напукани, а той така ги целуваше някога, косите й - прилежно сресани, но тя е още дете, Господи защо!
Защо ме превърна в убиец се питаше той? Ето вече я полагат в гроба, тук са всички, семейството й, приятелите й, градът... Всички плачат, отрупват гроба й - новият й дом - с цветя и си тръгват. Повечето ще забравят след време за нея, но той и семейството й никога... Те ще я носят в сърцето си, а тя ще ги гледа отгоре, там, където е новият й дом, на небето...
Минаха 40 дни, той я сънува и никога няма да забрави този сън и това, което тя му каза. А именно: "Капка по капка живот, но дали моят струва 4 лева - две големи водки?"
Не карайте пияни, пазете другите и себе си!
verji_
02 Юни 2008 г.
Коментари: 13
DIGHeaD #1, 02 Юни 2008 г.
бля...
dafi_bs #2, 02 Юни 2008 г.
аааа "Капка по капка живот, но дали моят струва 4 лева - две големи водки?", наистина ли толкова струва живота на хилядите загинали заради пияни шофьори?
Shemet_ #3, 02 Юни 2008 г.
vodkata e po skupa ve :D
Servantes #4, 03 Юни 2008 г.
Който си кара пил - все ще си кара пил. Който кара само трезвен, така ще си продължава. Тия нравоучителни нсеща са само загуба на виртуално пространство (според мен).
an1g #5, 04 Юни 2008 г.
2 лева са 50 гр "Савой" и "Мери-то" , ако искаш по хубава си приготви от 4-6 , но все пак зависи от заведението 
Ангелушка #6, 04 Юни 2008 г.
Само ако можеше повече хора да разсъждават по този начин...Сякаш голяма част от днешните младежи обаче изобщо не разсъждават 
и сами предизвикват съдбата да им причини нещо толкова ужасно като случилото се на героя
и сами предизвикват съдбата да им причини нещо толкова ужасно като случилото се на героя
Scarlet #7, 06 Юни 2008 г.
Водката в различните кафета и градове е различна... но е горе-долу на такава цена! И все пак с коментарите оценяваме творчеството на автора, а не на каква цена е водката?!? Но иначе замисъла на разказчето е много добър... Харесва ми! 
crazy_teen4e #8, 06 Юни 2008 г.
Харесва ми как е написано.Малко прекалено патетично,но иначе надъхва да не пиеш и да караш,а това тъй като гледам е основната цел на разказа.Браво
Servantes #9, 07 Юни 2008 г.
Катаджийската
Изпълнява Мая и Магапаса
На волана слагай колана,
Зад волана стягай колана,
Подкарай на ляво,
Подкарай на дясно,
Наляво- надясно,
Шосето става тясно.
Подкарай наляво,
Подкарай на дясно,
КАТ ще ти каже ясно
Сега си му на тясно.
Духаш балони, дупчат талони,
баровеца виж, бута бакшиш. (2)
crazy_teen4e #10, 09 Юни 2008 г.
Неподходящо.
black_lady #11, 19 Юни 2008 г.
Поучително 
Valio1994 #12, 22 Юни 2008 г.
Хмм...харесва ми това,че мъжът съжелява,а не се натрясква отново 
SExy_i_OpAsnA #13, 08 Дек 2008 г.
съгласна с Вальо и наистина колкото и да говориш.. все едно не си казал или написал и дума тъжно но факт
тъжно но факт 