Ако някога исках да те притежавам,
щях просто да протегна ръка.
Пръстите ми да те хванат здраво
и да те стискам, докато ти спре дъхът.
Но заслужава ли си това да направя?
Познавам ли, те чак толкова добре?
Душата ти не е като на другите-корава.
И се страхувам че докосна ли я, ще умре.
Крехък ми изглеждаш. И безпомощен.
Но само да те гледам май не стига.
Никога не съм будувала тъй дълго нощем,
чудейки се как до тебе да достигна.
Като кукла си. Красива. Гледаща с тревога.
Но втренчения поглед не мога да го заменя.
Ръцете-нежни, устните-парещи до изнемога.
Човек си и кукленското в тебе ще изкореня.
Никога не съм била тъй сигурна и смела, уверена, че мене искаш.
И ще протегна ръка към сърцето ти плашливо...
...И докато не затупти, ще го притискам!
Taylor
05 Окт 2007 г.
