Тя и той

Тя се обърна към него, поглеждайки го умолително. В погледа й се четеше отчаяние, мъка, тъга, всичко на веднъж. Тя не искаше нищо, освен да срещне поне още веднъж неговия поглед, поне още веднъж да види усмивката му, още веднъж и той да я погледнеше с този мистичен поглед, с тези светещи очи. сякаш тя е всичко за него. Горкото момиче, просто не знаеше как да му го каже, беше я страх, паника обгръщаше цялото й тяло. Искаше й се да изкрещи : “ОБИЧАМ ТЕ, МОЛЯ ТЕ ОСТАНИ, ОСТАНИ ОЩЕ МИГ ПОНЕ, НЕ МЕ ОСТАВЯЙ, НЕ ПОЗВОЛЯВАЙ ДА ПОТЪНА В ТЪМНИНА И ЗАБРАВА!!”

За съжаление тя си мислеше, че е пропуснала мига, реши, че не може да му каже всичко това, реши, че ще изглежда смешна и отчаяна, че той ще се отдалечи. Но дали беше така?!... Ами ако в този миг послушаше сърцето си, което шептеше не, то крещеше, дереше се в нея: “Обичам те!” Какво ли щеше да стане?

Той я погледна многозначително, сякаш усещаше, че нещо я мъчи. Всъщност дълбоко в себе си знаеше какво става и реши да й даде последен шанс. Погледна я и се усмихна. Една топла сълза се стече по лицето й. Отиде и я прегърна, а тя се вкопчи в него. Имаше чувството, че ако го пусне, ще пропадне, че всичко ще изчезне… Тя спря да плаче, а той я пусна, погледна я още веднъж, сякаш я умоляваше да каже поне една дума, но тя все така мълчеше и не знаеше какво да прави. Той я погледна още веднъж , сведе поглед и тръгна напред. Тя продължаваше да седи там, сама, раздирана от противоречия, от всички чувства, които напираха в нея. Изведнъж се втурна напред с всичка сила, сякаш от това зависеше живота й, сякаш нещо я окриляваше, тя тичаше и тичаше… Когато стигна до него, го улови за ръката и го целуна: “Обичам те” -каза тя-“...и никога нямаше да си простя ако те бях оставила да си тръгнеш , без да го разбереш!”

Той седеше безмълвен, а тя го гледаше щастлива и усмихната, защото дори и той да не отговореше на чувствата й, щеше да знае, че е направила всичко и щеше да продължи напред, защото едва ли той беше единствен, но тя знаеше, че шансовете не трябва да се изпускат. Унесена в тези мисли, тя не забеляза, че той се приближи до нея и се наведе да я целуне. Беше толкова изненадващо, но тя никога нямаше да забрави този момент. Чувстваше се спокойна и щастлива, точно на мястото, където трябваше да бъде!

Любовта е като песен, но всяка песен има край… казват някои. Аз бих казала: „Любовта е като вечността, винаги ще бъде там някъде, винаги ще ни очаква, защото любов има навсякъде!!”